Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

отколкото учтивостта търпеше,

ви молех да се сдържате във харча

и бивах скастрян неведнъж, когато

намеквах ви за отлива на средства

и прилива от заеми, които

заплашваха дома ви. Господарю,

узнайте го сега, макар и късно:

това, което имате, не стига

да изплати дори и половина

от дълговете ви!

ТИМОН

Продай земите!

ФЛАВИЙ

Те всички са заложени, а много

и вече конфискувани. Което

остава ви, не може да запълни

устата на мига; а срок след срок

прииждат в бъдеще! Какво ще правим

във промеждутъка и как ще срещнем

последното представяне на сметки?

ТИМОН

Земите ми простираха се чак до

Лакедемония 57 57 Лакедемония — друго име на Спарта, древна държава в Пелопонес. !

ФЛАВИЙ

О, господарю,

светът се означава с една дума

и ваш да беше, би се изпарил

с единствен дъх!

ТИМОН

Това не е лъжа!

ФЛАВИЙ

Ако съмнявате се в мойта честност,

готов съм сметките си да покажа

пред най-взискателния проверител,

но боговете знаят, че когато

гъмжаха кухните ви от лапачи,

а избите ви плачеха със вино,

разлято от пияници, и този

огромен дом блестеше цял от факли

във всички кътчета и се тресеше

от песни и свирачи, аз се свивах

до някой чеп на бъчва и оставях

по негов пример своите очи

да леят сълзи…

ТИМОН

Моля ти се, стига!

ФЛАВИЙ

… „О, небеса — си казвах, — каква щедрост

Какво количество безплатни хапки

погълнали са тази нощ простаци

и долни роби! Кой сега не е

приятел на Тимон! И кой е този,

чиито средства, ум и меч сега

не са в услуга нему? О, велики,

достойни, мъдри, царствени Тимоне!

Но щом пресъхне туй, което плаща

за тез хвалби, ще секне и дъхът им!

Изпит кърчага — сбогом, дума блага!

Един дъждовен облак във небето

и няма ги мухите!“

ТИМОН

Стига притчи!

Благодеяния с неблага цел

не съм извършвал. Неблагоразумно,

но не и недостойно съм раздавал.

Недей да плачеш! Толкоз ли ти липсва

разсъдък, та да мислиш, че на мен

приятелства ще липсват? Успокой се!

Река ли да развържа меховете

на дружбата, като подиря заем,

ще разполагам с хора и пари

така свободно, както карам теб

сега да ми говориш!…

ФЛАВИЙ

Ах, дано

небето потвърди тез ваши мисли!

ТИМОН

… И туй превръща във небесна милост

таз нужда, във която съм изпаднал,

защото покрай нея ще изпитам

приятелите си. Ще видиш колко

не си разбирал моето богатство.

Приятелите ми — във тях е то!…

Прислужници! Фламиний и Сервилий!

Влизат Фламиний, Сервилий и други Слуги.

СЛУГИТЕ

Да, господарю! Тук сме, господарю!

ТИМОН

Ще ви изпратя поотделно в разни домове.

Към Сервилий.

Ти — при Луций!

Към Фламиний.

Ти — при Лукул! С него бяхме на лов днес.

Към трети слуга.

А ти — при Семпроний! Поздравете ги от мен и им кажете: „Господарят Тимон е горд, че обстоятелствата му дават възможност да се обърне към вас с молба за парична услуга.“ Поискайте им по петдесет таланта.

ФЛАМИНИЙ

Разбрано, господарю!

Слугите излизат.

ФЛАВИЙ

Лукул и Луций! Хм!

ТИМОН

А ти, мой друже,

ще идеш при сенаторите. Аз съм

заслужил пред държавата да бъда

изслушан днес. Поискай им хиляда

таланта незабавно!

ФЛАВИЙ

Господарю,

аз вече дръзнах — тъй като реших,

че тъй ще е най-просто — да използвам

пред тях печата ви и вашто име,

но те ме върнаха не по-богат,

отколкото бях тръгнал.

ТИМОН

Невъзможно!

ФЛАВИЙ

Те казаха ми всички едногласно,

че сделките им са във спад… че нямат

пари в момента… много съжаляват,

защото инак… на такъв почтен…

и как е станало?… Кой би допуснал?…

Със всекиго се случва… много жалко,

дано да се оправи… И така

след тез откъслеци от кухи фрази,

показвайки ми с израз на досада,

че са заети, с хладен полупоздрав

и ледно полукимване смразиха

словата върху устните ми!

ТИМОН

Горе

ще им платят! Не падай духом! Тези

дъртаци дряхли са по естество

неблагодарници. Кръвта във тях

е хладна, гъста и едва тече.

Недостигът на топлина ги прави

безмилостни! Човешката природа,

привеждайки се към земята, става

бездушна, суха, за да се примеси