Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ФЛАВИЙ (настрана)

Не виждам как!

Влиза Втори слуга.

ВТОРИ СЛУГА

Приятелят ви Луций, господарю,

ви праща в дар три снежнобели коня

във среброшити сбруи.

ТИМОН

С благодарност

посрещам дара му. Да се приеме

по най-любезен начин!

Влиза Трети слуга.

Какво има?

ТРЕТИ СЛУГА

Достойният Лукул ви кани утре

на лов и ви изпраща двойка хрътки

във израз на приятелство.

ТИМОН

Ще ида.

Носителят на дара да получи

възнаграждение!

ФЛАВИЙ

Къде ще стигнем

по този път! Той само заповядва

да срещаме със почести и щедрост —

а откъде? От празните сандъци?

Пък и не ще да чуе какво има

в кесията си и да разбере, че

сърцето му е бедно и не бива

да прави туй, което му се иска!

Той дава обещания тъй щедри,

че сключва заем, като се усмихва,

а щом пророни дума, плаща лихва!

От таз му страст, да угоди на всеки,

земите му са всички в ипотеки!

Да бе ме отървал от тая служба,

преди да ме изгони! Сам, без дружба

е по-добре, отколкото с другари,

които те крадат кой както свари!…

Сърцето ми кърви, като го гледам!

Излиза.

ТИМОН

Не бива да се ощетяваш тъй

със самоподценяване! Вземи

във знак на дружба тази дреболийка!

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Приемам с най-дълбока благодарност!

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

О, той е добрината въплотена!

ТИМОН

Добре че се обади! Нали ти

похвали дорестия ми жребец,

на който яздех вчера? Твой да бъде!

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

О, господарю, чувствам се неловко…

ТИМОН

Защо неловко? Всеки хвали туй,

което би желал да притежава;

а щом приятел мой желае нещо,

и аз желая той да го получи!…

Бъдете сигурни, и аз услуга

ще ви поискам скоро.

ВСИЧКИ

О, дано!

ТИМОН

За мене да ви виждам у дома си

е щастие такова, че не може

да се изкаже с дарове! Бих давал

за своите приятели царства,

повярвайте ми! Ти, Алкивиаде,

военен си и значи небогат.

Това ще е добре за теб, защото

живот сред мъртъвци пари не носи,

а други, освен бойните полета,

земи не притежаваш.

АЛКИВИАД

А по тях

не никне нищо!

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Тъй сме благодарни!…

ТИМОН

Не, аз на вас!

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

И толкоз задължени!…

ТИМОН

Не, не, напротив!… Факли! Дайте факли!

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Желаем ти богатство, чест и здраве!

ТИМОН

Готов да ви помогна всеки път!

Гостите излизат.

АПЕМАНТ

Каква тълпа! Навярно е прието

с поклони и със задници в небето

да се доказва дружбата. За мене

не заслужава тяхното пълзене

пробита драхма! Пфу! Нечистотия!

Защо небето е снабдило тия

сърца лъжливи с гъвкави крака,

та честните глупци за тях така

да се разсипват?

ТИМОН

Апеманте, бих

дарил и теб, да бе по-мил и тих!

АПЕМАНТ

Не, не ща от теб нищо! Ако ти и мен подкупиш, няма да ти остане ни един, който да те ругае в лицето, и ти ще започнеш да грешиш още по-бързо! Така се раздаваш, Тимоне, че, боя се, скоро ще се дадеш цял в заем без разписка. Защо са ти всички тези пирове, този шум, тази празна суета?

ТИМОН

Не, щом пак ще говориш против нашите забави, няма да ти обръщам внимание! Сбогом и върни се, когато си поправиш настроението!

Излиза.

АПЕМАНТ

Така! Сега не искаш да ме чуеш —

ще искаш после, но ще бъде късно!

Заключвам ти вратите към небето!

Защо човек за мъдрия е глух,

а за ласкателя — с тъй остър слух?

Излиза.

В дома на един сенатор.

Влиза Сенаторът.

СЕНАТОРЪТ

Пет хиляди през този месец; девет

дължи на Изидор и на Варон;

със мойте стават двадесет и пет.

И продължава да се разорява!

Не, тъй не може дълго да върви.

Ако ми трябва злато, грабвам песа

на първия бедняк и му го пращам

и той започва да сече монети

като бълхи! Дощат ми се коне —

във дар изпращам му един от свойте

и той жреби ми много и далеч

по-хубави! Вратарят му не пази,

а сам с усмивка вика който мине,

да заповяда! Не, така не може

да продължава дълго — туй е явно

за всеки здравомислещ!… Кафис! Хей!

Хей, Кафис, где си?

Влиза Кафис.

КАФИС