Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

отколкото са всички те за мен!

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Признаваме, така е!

АПЕМАНТ

Я, признали,

а още не обесени? Ха-ха!

ТИМОН

Добре дошъл в дома ми, Апеманте!

АПЕМАНТ

Не съм дошъл, за да ми е добре,

а за да видя как ще ме изриташ!

ТИМОН

Тфу, с твойта грубост! С тези си обноски

ти не приличаш на човек!… Говорят,

че „Ira furor brevis est“ 51 51 „Ira furor brevis est“ (лат.) — „Гневът е кратка лудост.“ — Цитат от „Писма“ на римския поет Хораций. , но този

човек е вечно гневен!… Щом е тъй,

обслужвайте го на отделна маса —

той явно не желае общество,

а и не е пригоден да го има!

АПЕМАНТ

Оставам, но на твоя отговорност!

Предупреждавам те, че съм дошъл,

за да ви наблюдавам!

ТИМОН

Не се страхувам. Щом си атинянин,

добре дошъл си в моя дом. Не бива

да принуждавам госта си да млъкне;

затуй те моля: запуши си сам

устата с гозбите ми!

АПЕМАНТ

Не ти ща гозбите! Ще ме задавят, защото не съм дошъл да те гъделичкам! О, богове! Каква глутница го яде, а той не ги вижда! Сърцето ми се къса да гледам как толкоз хора си топят залците в кръвта на един, а той, лудият, ги подканва отгоре! Чудно, как може човек да се доверява на друг човек! Аз бих посъветвал хората да канят гостите си без ножове 52 52 „… да канят гостите си без ножове“ — по Шекспирово време поканените на обяд носели ножовете си със себе си. Вилици не се употребявали. .

Така с по-малко ястия ще минат

и по ще е спокоен домакинът!

Примери за това на всяка крачка! Тоя, дето седи до теб, отчупва си от къшея ти и отпива от същата чаша с теб, е първият, който ще ти тегли ножа! Това е отдавна доказано! Ако бях големец, бих се страхувал да пия до дъно на подобен пир, защото така човек си излага гръкляна.

Тиранът може да си разреши

да пие само в броня до уши!

ТИМОН

Наздраве! И пуснете да пътува

бокала в кръг!

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Към нас! Във таз посока!

АПЕМАНТ

Към него, ясно! Бива си го този да дърпа все във своята посока! Ти и твоето богатство, Тимоне, ще загубите здравето си от такива наздравици!…

Водице честна, ти в калта не вкарваш,

сестра бъди на постната ми гозба:

човек сред много вино и игри

забравя Зевсу да благодари!

Моли се.

Богове над боговете,

ум ми дайте, направете

чак до края на живота

да не вярвам ни на йота

в сън дълбок на дворски пес,

във любов без интерес,

в подпис или клетва чужда

и в приятели при нужда!

Вий угаждайте си там,

корени аз тук ще ям.

Амин!

Яде и пие.

Наздраве за доброто ти сърце, Апеманте!

ТИМОН

Войнствени Алкивиаде, а твоето сърце е още навярно на бойното поле!

АЛКИВИАД

Сърцето ми е винаги в твоя услуга, достойни Тимоне!

ТИМОН

Но би предпочел закуска с врагове пред обед у приятели.

АЛКИВИАД

Да, няма по-добро лакомство за мене от още кървящия враг! Бих поканил най-добрия си приятел на такава трапеза!

АПЕМАНТ

Тогава да бяха всички тези ласкатели твои врагове, та да ги избиеш и да ме поканиш да си хапна от тях!

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Ако можехме да имаме щастието, любезни приятелю, да ти дотрябват някой ден сърцата ни, та да ти покажем поне отчасти своята преданост, ние бихме се чувствали най-щастливите хора на тоя свят!

ТИМОН

Бъдете уверени, драги мои, че боговете са решили да получа от вас някой ден голяма помощ. Иначе нима бихте ми били приятели? Защо тъкмо вие измежду хиляди бихте добили това нежно звание, ако не принадлежахте повече от всички други на моето сърце? Аз съм ви хвалил мислено с думи, които вашата скромност не би ви позволила да употребите за себе си. Съдете по туй колко ви вярвам! „О, богове — казвал съм си, — каква нужда щяхме да имаме от приятелите, ако те никога не ни ставаха нужни? Те биха били най-безполезните същества, ако не ни се случваше да имаме полза от тях; биха приличали на чудесни музикални инструменти, които висят в калъфите си на стената и пазят своите звуци за себе си!“ Вярвайте, много пъти съм искал да бъда по-беден, за да стана по-близък до вас! Ние, хората, се раждаме, за да вършим добрини, и богатствата на нашите приятели са това, което с най-голямата сигурност и основание можем да наричаме „свое“. Какво щастие е да се чувстваш член на едно братство, в което всеки разполага с имуществата на всички! О, сякаш радостта ми изчезва, едва родила се — тези мои очи са твърде пропускливи! Пия за ваше здраве, дано ми простите тяхната слабост!