Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

в богинята. И едного от тях

аз обрисувал съм като Тимон

и него тя с ръка слоновокостна

зове към себе си и с този жест

съперниците му превръща мигом

във негови слуги.

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Чудесен образ!

Фортуна, хълмът и човекът, който —

избран сред толкоз други, се изкачва,

глава навел, по стръмния му склон

към щастието си — това е само

за нашето изкуство!

ПОЕТЪТ

Потърпете!…

И всички тез, които преди малко

били са нему равни и дори

във някой случай с повече заслуги,

сега го следват по петите, пълнят

с поклони къщата му и го ръсят

с благоговеен шепот, Бог си правят

от неговото стреме, дишат сякаш

чрез него въздуха си!…

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Е? И после!

ПОЕТЪТ

Но ето че в нечакана прищявка

капризната Фортуна в миг отритва

любимеца си; и от всички тези,

които лазели са покрай него

на лакти и колене, ни един

сега не иска да го придружи

в падението му!

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Позната тема!

Безбройни поучителни картини

показват ударите на Фортуна

по-ярко от словата. Но добре е,

че сте показал за Тимон как често

народът е съглеждал големците

с краката им по-горе от главите!

Тръбен звук.

Влиза Тимон, следван от Луцилий и други Слуги. Той разменя приветливи думи с гостите си и бива заговорен от Пратеник на Вентидий.

ТИМОН

В затвора, казваш?

ПРАТЕНИКЪТ

Да, за пет таланта 50 50 Талант — висока парична единица — тегло в злато — у древните гърци. Шекспир явно не е обръщал внимание на стойността, която й придава в различни сцени на трагедията, а на места, изглежда, отлага уточняването с изрази като „таланта“. (III д. 2 сц.) .

Ищците са без жал, а той без средства;

и моли те да пишеш до онези,

които са го тикнали в затвора;

защото инак всякоя надежда

за него е загубена!

ТИМОН

Вентидий?

Не съм от тез, които изоставят

приятеля си в нужда. Помощта ми

той заслужава и ще я получи.

Дълга му ще внеса и той ще бъде

от днес свободен.

ПРАТЕНИКЪТ

И навек обвързан

към тебе, господарю!

ТИМОН

Аз веднага

ще пратя откупа, а ти предай му

да се яви при мене, щом го пуснат:

да вдигнеш слабия, не стига — трябва

да го подкрепяш след това. Върви!

ПРАТЕНИКЪТ

Желая щастие на твоя милост!

Излиза.

Влиза Стар атинянин.

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Изслушай ме, о, доблестни Тимоне!

ТИМОН

Приказвай старче!

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Има в твоя дом

един слуга Луцилий.

ТИМОН

Има. Слушам.

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Извикай го да се яви пред теб!

ТИМОН

Извикайте Луцилий! Де е той?

ЛУЦИЛИЙ

На вашите услуги, господарю!

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Тоз твой слуга, Тимоне, посещава

дома ми всяка вечер. Цял живот

аз трудил съм се и това, което

създал съм, заслужава по-издигнат

наследник от един, чиято служба

е да разнася гозби!

ТИМОН

Продължавай!

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Една-едничка дъщеря аз имам

и никой друг, комуто да оставя

имота си. Девойката е мила,

едва узряла за венчално було,

възпитана без оглед на разноски;

а този твой прислужник се домогва

до нейната любов. Бъди добър

и забрани му да се среща с нея!

Мен той не чува!

ТИМОН

Той е честен момък.

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Тогаз да го докаже! Честността му

сама се награждава и не бива

да ми отнема рожбата!

ТИМОН

А тя

дали го люби?

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Тя е още млада

и е наклонна. Личният ни опит

ни е научил колко неразумна

е младостта!

ТИМОН (към Луцилий)

Обичаш ли я ти?

ЛУЦИЛИЙ

Обичам, господарю! И тя също

съгласна е!

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Кълна се в боговете,

че ако тя омъжи се без мойто

съгласие, ще я лиша от зестра

и за наследник ще си избера

най-долния от просяците!

ТИМОН

Колко

ти би й дал, ако се би венчала

за равен ней?

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Веднага три таланта,

а после всичко свое.

ТИМОН

Този момък

ми служи от години. Ще направя

едно усилие, за да помогна

на щастието му — нали сме хора!

Каквото даваш ти на дъщеря си,

ще дам и аз на него, та да стане

по тежест равен с нея.

СТАРИЯТ АТИНЯНИН