Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Ако и то е тъжно, то задръж го!

От чутото аз вече на ръба съм

на сълзите!

ЕДГАР

Разбирам ви — за оня

когото чуждата печал покъртва,

това е много. Да прибавя още

би значило далече да надхвърля

търпимото. Но трябва да го сторя!

Докато аз ридаех по баща си,

съзря ме един пътник и макар че,

отблъснат от ужасния ми вид,

отпърво искаше да ме избегне,

като разбра кой плаче, с горък вопъл

притисна ме в мъжествена прегръдка

и проснал се над мъртвия, през сълзи

разказа ми за себе си и Лир

такава тъжна повест, че от нея

почувствах аз как жизнените струни

запукаха в гръдта му, и когато

тръбачът ви изсвири втори път,

принуден бях да го оставя там

във безсъзнание.

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Но кой бе той?

ЕДГАР

Граф Кент, сър! Кент! Изгнаният от краля,

но който бе го следвал преоблечен

като слуга за нужди, от които

и роб се би отвърнал!

Влиза Благородник с окървавен нож в ръка.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Помощ! Помощ!

ЕДГАР

Какво е станало?

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Разказвай бързо!

ЕДГАР

Какъв е този нож?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Димящ и кървав!

От нейното сърце!… О! Тя е мъртва!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Коя е мъртва? Казвай! Коя „тя“?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Жена ви, сър! Сестра й пък издъхна,

отровена от нея! Тя призна!

ЕДМЪНД

Аз бях сгоден за двете. Подир малко

ще вдигнем двойна сватба!

Влиза Кент.

ЕДГАР

Ей го Кент!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Докарайте ги, живи или мъртви!

Благородникът излиза.

Пред тоз небесен съд от страх ний тръпнем,

но не от жал… Нима това е Кент?…

Мигът не позволява да те срещнем

според приличието.

КЕНТ

Аз съм тука,

за да си взема сбогом с моя крал.

Къде е той?

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Най-важното забравих!…

Къде е кралят, Едмънд? Говори!

Корделия къде е?… Гледай, Кент!

Слуги внасят телата, на Гонерила и Регана.

КЕНТ

Какво е станало? Защо са мъртви?

ЕДМЪНД

Все пак обичан беше Едмънд Глостър!

Заради мен едната от тез двете

отрови другата и се уби!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Да, точно тъй. Покрийте им лицата!

ЕДМЪНД

Бера душа! След толкова зли ни

едно добро аз искам да направя!…

Пратете!… Бързо!… Някого в затвора!…

Аз дадох заповед да умъртвят

Корделия и Лир… Не се бавете!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Веднага! Бягай!

ЕДГАР

При кого да ида?…

Кому си казал? Нужен ми е знак,

че първата поръка се отменя!

ЕДМЪНД

Наистина!… На!… Дай на капитана

тоз меч!… По-бързо!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Не губи ни миг!

Едгар излиза.

ЕДМЪНД

От мен и от жена ви той получи

нареждане веднага да обеси

Корделия в затвора и да пусне

слуха, че го е сторила сама

от отчаяние!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

О, богове,

пазете я!… Махнете го оттук!

Едмънд бива изнесен.

Влизат Лир, носещ мъртвата Корделия; Едгар, Офицер и други.

ЛИР

О, вийте! Вийте! Или сте от камък?

Да имах вашите очи, езици,

аз бих накарал тоз небесен купол

да се пропука! Тя е мъртва! Мъртва!

Аз знам добре кога човек е жив,

кога не е! Кой има огледало?

Ако диханието й замъти

кристала или облаче остави

едва забележимо, тя е жива!

КЕНТ

Не е ли това краят на света?

ЕДГАР

Или подобие на този край?

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Небе, срути се и да свърши всичко!

ЛИР

Перцето мръдна! Жива е! Дали?

Ако е жива, всичките ми мъки

ще са изкупени, и то с надбавка!

КЕНТ

О, господарю!

ЛИР

Махай се оттук!

ЕДГАР

Това е Кент, добрият ви приятел!

ЛИР

Разбойници, зла чума да ви тръшне!

Вий всички сте предатели, убийци!

На ваше място щях да я спася,

а ето я, угаснала навеки!…

Корделия, Корделия, не бързай!

Какво ми казваш? А?… Как беше нежен,

как беше мек гласът й! Мек и сладък!

Най-хубавото у една жена!…

Аз умъртвих палача ти!…

ОФИЦЕРЪТ

Така е.

Той го уби наистина.

ЛИР

Нали?

Навремето с хапливото си ножче

аз щях да ги накарам да подскачат!

Сега съм стар и мъката ме скърши…

Ти кой си? Моите очи не са

от най-добрите, истина ти казвам.

КЕНТ

Ако Съдбата каже, че в света