Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Запитай го защо се появява

при тръбния ни зов?

ГЛАШАТАЯТ

Кажете кой сте,

какъв по ранг и по каква причина

явявате се тук?

ЕДГАР

Аз нямам име.

Докрай изглозга ми го клеветата,

но аз съм рицар, колкото е оня,

с когото ида да кръстосам меч!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

А кой е той?

ЕДГАР

Тоз, който защитава

честта на Едмънд Глостър!

ЕДМЪНД

Едмънд сам

ще брани свойта чест! Какво му казваш?

ЕДГАР

Изваждай меч, та ако мойта реч

оклевети сърце на благородник,

с десница да докажеш, че си прав!

Тоз, който аз измъквам срещу тебе,

е знак на мойто рицарство и клетва.

Пред блясъка му аз твърдя, че ти —

макар издигнат млад, красив и умен,

сърцат и ловък — всъщност си изменник

и заговорник срещу този княз

измамник към небе, баща и брат,

предател от главата до петите,

изпъстрен със петна от черна мерзост

като пъпчива жаба! Отречи го

и моите десница, меч и дух

готови са пред всички да докажат,

че лъжеш!

ЕДМЪНД

Аз би трябвало да искам

да чуя името ти, но понеже

си с храбър вид и образован говор,

презирам, не приемам и отритвам

възможността, която ми се дава

от рицарския устав, да отложа

двубоя с теб! Клеветнико, обратно

аз хвърлям ти ненавистните хули

и тъй като ги виждам да отскачат

от бронята на твойта безочливост,

с туй острие ще им проправя път

за там, отдето няма да успееш

да ги изтръгнеш никога… Тръбете!

Тръбачите дават сигнал за боя. Двамата се сражават. Едмънд пада.

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Не го убивай!

ГОНЕРИЛА

Туй е клопка, Глостър!

По правилата ти не беше длъжен

да се сражаваш с непознат противник!

Измамен си, но не и победен!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Затваряй си устата, да не ти я

запуша с този лист!…

Към Едмънд.

Почакай малко!…

Ти, уроде, за който име няма,

на, припомни си подлостта сама!…

Не късай, драга! Значи го познаваш!

ГОНЕРИЛА

И тъй да е! Тук аз раздавам право!

Кой смее да ме съди?

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Гнъсна твар!

Кажи ми знаеш ли това писмо?

ГОНЕРИЛА

Отде да знам! Недей да ме разпитваш!

Излиза.

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Не е на себе си! Вървете с нея!

Един Офицер излиза.

ЕДМЪНД

Виновен съм, в което ме вините…

и в друго, дваж по-лошо… то е вече

във миналото… както съм и аз…

Но кой си ти, комуто се усмихна

съдбата зла към мен? Ако си знатен,

прощавам ти.

ЕДГАР

На прошката със прошка

Не съм от теб по-малко знатен, Едмънд,

а ако повече съм, по-голям е

към мен грехът ти. Аз се казвам Едгар

и син съм на баща ти. Боговете

във своята върховна справедливост

превръщат жаждата ни за наслади

в оръдие за мъки. Мракът, в който

баща ми те зачена, угаси

светлика му!

ЕДМЪНД

Така е. Колелото

направи пълен кръг. И аз съм мъртъв!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Предсказваше походката ти още,

че знатен си! Ела да те прегърна!

Да скапе черна скръб това сърце,

ако съм хранил нявга в него злоба

към теб или баща ти!

ЕДГАР

Знам го, княже!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Къде укрива се до този миг

и как узна бедите на баща си?

ЕДГАР

Като се мъчех да ги облекча.

О, чуйте, княже, кратката ми повест,

а после нека туй сърце се пръсне!

Във жаждата си да избягна някак

наградата за моята глава

(Ах, сладост на живота, ти ни караш

с години да живеем всекичасно

във смъртен ужас, вместо да умрем

веднъж завинаги!), реших да взема

вида на луд, от който се отвръщат

и кучетата даже, и тъй срещнах

баща си сляп, с два пръстена кървящи

без камъни във тях. Водач му станах

помагах му, заради него просех

и утешавах го, но ни веднъж

не му разкрих (о, грешка!) кой съм. Само

сега, въоръжен, преди да тръгна

за тоз двубой — несигурен все пак,

макар и вярващ в своята победа, —

помолих го за бащин благослов

и му разправих своите неволи

от край до край. Но неговото старо

пропукано сърце — уви! — не смогна

да издържи борбата между двата

могъщи прилива от скръб и радост

и пръсна се с усмивка!

ЕДМЪНД

Твойта реч

затрогна ме и може би това

ще бъде за добро. Но продължавай!

Усещам, имаш още да разказваш.

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ