Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

не бях им дал причина; а ти имаш,

ти имаш за какво да…

КОРДЕЛИЯ

Нямам! Нямам!

ЛИР

Кажете ми във Франция ли съм?

КЕНТ

Във свойто кралство, сър.

ЛИР

Не ме лъжи!

ЛЕКАРЯТ

Госпожо, вие виждате сама,

че болестта е победена в него

ала опасно е да се изпълва

ума му със загубеното време.

Внушете му, че трябва да си легне,

и повече недейте го вълнува,

преди да доукрепне.

КОРДЕЛИЯ

Господарю,

бъдете тъй добър, елате с мен!

ЛИР

Корделия, бъди ми търпелива!

Баща ти моли те да му простиш

и да забравиш. Аз съм стар и глупав.

Излизат всички освен Кент и Благородника.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Потвърждава ли се, че Корнуолският княз е бил убит?

КЕНТ

Да, сър.

БЛАГОРОДНИКЪТ

А кой е възглавил войската му?

КЕНТ

Говори се, че незаконният син на Глостър.

БЛАГОРОДНИКЪТ

А законният му син, Едгар, когото той пропъди, бил, казват, в Германия с граф Кент.

КЕНТ

Слухове много! Трябва да видим какво става. Британските войски се движат бързо.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Сражението се очертава кръвопролитно. Сбогом, сър!

Излиза.

КЕНТ

Ще свършим скоро — зле или добре,

от тази битка ще се разбере!

Излиза.

В британския лагер край Довър.

Влизат, с барабани и знамена, Едмънд, Регана, Благородници и Войници.

ЕДМЪНД

Вървете и узнайте дали князът

държи на своята последна дума,

или отново, повлиян от нещо,

се е отметнал. Той е колеблив

и пълен с разкаяния. Да каже

веднъж завинаги какво решил е!

Един Благородник излиза.

РЕГАНА

Със пратеника на сестра ми, явно,

е станало нещастие.

ЕДМЪНД

Изглежда

така ще е, госпожо.

РЕГАНА

Мили графе,

вий знаете какво добро ви готвя.

Кажете ми — но искрено, — не сте ли

в сърдечна връзка с моята сестра?

ЕДМЪНД

В почтена — да.

РЕГАНА

И досега не сте

откривали пътечката на брат ми

към скритното й място?

ЕДМЪНД

О, госпожо,

таз мисъл ви петни!

РЕГАНА

И все пак мисля,

че вие двамата сте в тайна близост!

ЕДМЪНД

Кълна ви се, такова нещо няма!

РЕГАНА

И няма да го изтърпя! Мой графе,

недейте да интимничите с нея!

ЕДМЪНД

Не бойте се!… Сестра ви и мъжът й!

Влизат, с барабани и знамена, Олбанският княз, Гонерила и Войници.

ГОНЕРИЛА (настрани)

По-скоро ще загубя тази битка,

но няма да й дам да ми го грабне!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Здравейте, драга сестро! Чувам, сър,

че кралят с други, тласнати към бунт

от нашата суровост, е избягал

при дъщеря си. В битките, които

не носят чест, не съм показвал храброст

и в таз война участвувам, защото

в страната ни нахлул е чужденец,

а не защото тръгвам срещу краля

и другите, които против нас са

не без причини.

ЕДМЪНД

Благородни думи!

РЕГАНА

Но тук ненужни!

ГОНЕРИЛА

Нека се сплотим

в единство срещу общия ни враг!

Не му е времето за лични дрязги.

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Съгласен. Да изготвим план за боя

с военачалниците!

ЕДМЪНД

Аз ще дойда

във вашата палатка подир малко.

РЕГАНА

Ти, сестро, няма ли да тръгнеш?

ГОНЕРИЛА

Не.

РЕГАНА

Все пак приличието го изисква.

ГОНЕРИЛА (настрани)

Прозрачна гатанка!… Добре, ще дойда.

Докато всички — освен Олбанския княз — излизат, влиза, преоблечен, Едгар.

ЕДГАР

Сполайти, ваша милост! Ако нявга

говорил си с бедняци, чуй и мен!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Сега ще ви настигна!… Е? Да чуем!

ЕДГАР

Преди да почне боят, отвори

това писмо! Надвиеш ли врага,

накарай глашатая си да викне

човека, от когото е дошло.

Макар и да ме гледаш тъй окъсан,

ще ти представя знатен рицар, който

ще защити написаното в него.

Надвият ли те пък, тя твойта тука

ще е изпята и с това ще свърши

и всеки заговор. На добър час!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Постой за малко да го прочета!

ЕДГАР

Не мога! Забранено ми е, княже,

но щом речеш, кажи на глашатая

да ме извика, и ще се явя.