Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ЛИР

Нима съм пленник? Нямам ли защита?

Отново ли играчка на съдбата?

Не ми правете зло! Ще ме откупят!

Хирург ми трябва! Тежко съм контузен

във мозъка!…

БЛАГОРОДНИКЪТ

Ще ви намерим всичко!

ЛИР

Отнийде помощ! Сам и изоставен?

От скръб такава на човека може

очите му да станат като лейки

и с тях градината си да полива

или да пръска есенния прах!

БЛАГОРОДНИКЪТ

Любезни, сър…

ЛИР

Добре! Ще падна с блясък!

Като жених във брачното легло!

Ще бъда весел! Знаете ли, аз

съм всъщност крал!

БЛАГОРОДНИКЪТ

И царствен при това.

Слуги на волята ви!

ЛИР

Виж, тъй може!

Но който иска да ме улови,

ще трябва да поприпка с мен!… Ти гониш!

Излиза, тичайки, следван от Слугите.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Такова зрелище извиква жалост

дори при просяк, камо ли при крал!

Но третата ти рожба ще издигне

природата от бездната, в която

захвърлиха я първите ти две!

ЕДГАР

Сполайте, сър!

БЛАГОРОДНИКЪТ

Дал Бог доброто! Казвай!

ЕДГАР

Дали сте чули, сър, за предстоящо

сражение наблизо?

БЛАГОРОДНИКЪТ

То се знае!

Тук, който има слух, е чул за него!

ЕДГАР

А близо ли е чуждата войска?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Съвсем наблизо и се движи бързо.

Ядрото й след час ще бъде тук.

ЕДГАР

Благодаря ви, сър. Това е всичко.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Кралицата ни се забави тука

по лично дело, но войските вече

са във движение.

ЕДГАР

Благодаря ви!

Благородникът излиза.

ГЛОСТЪР

Вземете ме, всеблаги богове,

та злото в мене да не ме подмами

отново да подиря своя свършек,

преди да бъде той угоден вам!

ЕДГАР

Добре се молиш, татко!

ГЛОСТЪР

А ти кой си

добри приятелю?

ЕДГАР

Един бедняк,

когото собствените му неволи

научили са жалостив да бъде

към чуждите. Ела, аз знам тук близко

подслон за теб!

ГЛОСТЪР

Благодаря ти, синко.

Дано небето да те награди!

Влиза Освалд.

ОСВАЛД

Наградата е моя! Провървя ми!

Предателю, безокият ти череп

е бил създаден, за да ме издигне!

Моли се бързо! Гол е вече мечът,

от който ще умреш!

ГЛОСТЪР

Дано е силна

десницата, която го държи!

Едгар се намесва.

ОСВАЛД

Селяк! Ще покровителстваш един

предател, обявен извън закона?

Марш, пес, че, току-виж, те заразил

със свойта участ! Пускай му ръката!

ЕДГАР

Туй няма да го бъде! Не го давам!

ОСВАЛД

Пусни го, робе, че ти взех живота!

ЕДГАР

Върви си кротко по пътя, господине, и остави простите хорица на мира! Ако тъй се взимаше живот, нямаше да изтрайваме по две недели на тая земя… Не! Не приближавай стареца! Назад, казвам ти, че ще опитам кое е по-яко — твоята глава или моят кривак! Ясно ли е?

ОСВАЛД

Ах, ти, бунище!

Бият се.

ЕДГАР

Ще ти изкъртя зъбките, сър! Не можеш ме уплаши с тия номера!

Освалд пада.

ОСВАЛД

Уби ме, робе!… Взимай таз кесия!…

Ако желаеш да получиш още,

зарий трупа ми, а това писмо…

във пазвата ми… отнеси на Едмънд,

граф Глостър… във британската войска…

О, ненавременна нелепа смърт!

Умира.

ЕДГАР

Познах те. Ти обслужваше порока

на свойта господарка, както даже

самото зло не би могло да иска!

ГЛОСТЪР

Нима умря?

ЕДГАР

Ти, татенце, седни!

Ще го пребъркам. Може туй писмо

да ми окаже дружеска услуга.

Не диша вече. Съжалявам само,

че не умря с присъда и палач.

Прощавай, восък! Вий, добри обноски,

недейте ме упреква! Няма как!

Заради тайната на своя враг

ний често му отваряме гърдите.

А туй е само плик. Ще позволите!

Чете.

„Спомни си взаимния ни обет! Сега ще имаш много сгодни случаи да го премахнеш. Стига да не ти липсва желание, ще се намери кой да ти създаде час и място. Ако той се върне победител, всичко е загубено. Тогава аз ще бъда негова пленница, а леглото му — затвор за мен. Освободи ме от омразната му топлина и сам заеми своето място до мен като награда за подвига си!

Твоя любеща те (бих искала да прибавя: съпруга) Гонерила“

Жени, вместилища на мътни страсти!

Крои смъртта на благия си мъж,

за да добие вместо него брат ми!…