Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

КОРДЕЛИЯ

Да, той е бил! Видели го наблизо,

по-луд от развълнувано море,

да пее гръмко, увенчал глава

със репеи, коприва, бучиниш,

горчивка, троскот, кукувича прежда —

все плевели, растящи във браздите,

сред житото, което ни изхранва.

Две роти да прочешат всяка педя

от буйните нивя околовръст

и доведат нещастния ми татко!

Един Офицер излиза.

Ще може ли човешката наука

да оздрави смутения му ум?

Ще има всичко мое онзи, който

го издери!

ЛЕКАРЯТ

Аз зная лек за него.

Почивката е нашата кърмачка,

а тя му липсва. Ний ще го приспим

с треви, чието действие затваря

очите на скръбта.

КОРДЕЛИЯ

О, скрити сили,

о, свойства неизвестни на земята,

бликнете със сълзите ми и дайте

подкрепа на добрия ми баща!…

Търсете го, търсете го по-бързо,

за да не би във пристъп на безумство

да разруши живота си, останал

без средства за борба!

Влиза Пратеник.

ПРАТЕНИК

Кралице, вести

Британските войски са вече близко!

КОРДЕЛИЯ

Това ни е известно. Ние също

завършили сме свойте подготовки.

Мой скъпи татко, зарад теб съм тука,

заради теб затрогнах своя крал

с молби и сълзи! Не тщеславен блян

събрал ни е под този флаг развян;

не, обич, обич тук ни призова

да водим бой за бащини права!…

Дано го чуя и съгледам скоро!

Излизат.

В замъка на Глостър.

Влизат Регана и Освалд.

РЕГАНА

Строени ли са вашите войски?

ОСВАЛД

Строени са, мадам.

РЕГАНА

А брат ни лично

със тях ли е?

ОСВАЛД

Със тях, но без охота.

Сестра ви по я бива за войник.

РЕГАНА

Граф Едмънд разговарял ли е с него?

ОСВАЛД

Не е, мадам.

РЕГАНА

Какво ли има в туй

писмо на моята сестра до графа?

ОСВАЛД

Не знам, мадам.

РЕГАНА

Граф Едмънд се отправи

по важна работа. Сгрешихме с Глостър —

не трябваше да го оставим жив:

сега, където иде с тез очи,

настройва духовете срещу нас;

и Едмънд — мисля — тръгнал е след него

със цел да съкрати, от милост воден,

смрачените му дни; и да огледа

разположението на врага.

ОСВАЛД

Отивам да го диря!

РЕГАНА

Останете!

Войските тръгват утре сутринта.

Опасно е по пътищата.

ОСВАЛД

Зная,

но господарката ми заповяда

да му предам писмото час по-скоро!

РЕГАНА

Защо й е дотрябвало да пише?

Тя би могла и устно!… Знам ли… Чувай,

ще те зарадвам. Дай да разпечатам

това писмо!

ОСВАЛД

Мадам, по-скоро бих…

РЕГАНА

Сестра ми не обича своя мъж.

Това е явно. А когато беше

тук в замъка, тя награди граф Едмънд

с красноречиви погледи. Аз зная,

че вий сте й довереник…

ОСВАЛД

Кой, аз?

РЕГАНА

Да, точно вие! Знам какво говоря.

И, моля ви, вземете си бележка

за следното: съпругът ми почина.

С граф Едмънд се разбрахме. Той е много

по-подходящ за моята ръка,

отколкото за тази на сестра ми.

Съобразете сам! Това предайте

на него, а на свойта господарка,

когато й разправите за всичко,

вий дайте й съвет да бъде умна!

И срещнете ли слепия предател,

помнете: повишение очаква

тоз, който го довърши!

ОСВАЛД

О, мадам,

дано го срещна! И ще ви докажа

с коя от двете съм!

РЕГАНА

На добър час!

Излизат.

В полето край Довър.

Влизат Глостър и Едгар, преоблечен като селянин.

ГЛОСТЪР

Далеч ли е скалата?

ЕДГАР

Ние вече

отдавна се катерим към върха й.

Наклона не усещате ли?

ГЛОСТЪР

Не.

Дори бих казал, че вървим по равно.

ЕДГАР

Не чувате ли как бучи морето?

ГЛОСТЪР

Не чувам нищо.

ЕДГАР

Може би защото

по примера на зрението гаснат

и другите ви чувства.

ГЛОСТЪР

Може би.

Гласът ти ми се вижда променен,

по-гладко и по-смислено говориш.

ЕДГАР

Грешите. Само дрехите сменил съм.

ГЛОСТЪР

Речта ти ми се струва по-красива.

ЕДГАР

Пристигнахме. Не мърдайте нататък!

Как шеметно и страшно е, когато

човек надзърне във такава бездна!

Там долу нейде чайките се вият

във слоевете от междинен въздух

като рояк мухи. Един нещастен