Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Бил съм.

ГЛОСТЪР

Има

край този град висока канара,

надвесена страхотно над морето.

До крайния й ръб ме заведи

и твойта нищета ще облекча

с добра награда. А оттам нататък

водач не ми е нужен.

ЕДГАР

Дай ръка!

Том бедничкият ще те води, старче.

Излизат.

Пред двореца на Олбанския княз.

Влизат Гонерила и Едмънд.

ГОНЕРИЛА

Добре дошли у нас! Недоумявам

защо го няма моя кротък мъж

да ни посрещне!

Влиза Освалд.

Де е господарят?

ОСВАЛД

В дома, мадам, но много променен!

За вражето нахлуване щом чу,

усмихна се; когато му разправих

за подлостта на Глостър и за син му,

доказал верността си, той отвърна,

че бил съм луд и всичко съм разбирал

наопаки; като узна от мен,

че вие се завръщате в двореца,

възкликна гневно: „Толкова по-зле!“

Изобщо радва се на злите вести,

а на добрите, явно, се ядосва!

ГОНЕРИЛА (на Едмънд)

Тогаз не влизайте! Такъв е, знам го:

не смее нищичко да предприеме.

За него няма ни една обида,

която да не може да преглътне.

Все пак което казахме си, може

да стане истина. Мой драги Едмънд,

върнете се при брат ни, ускорете

набирането на войска и после

командването поемете сам!

А тук ще трябва аз да взема меча

и хурката да връча на мъжа си.

Тоз предан мой служител ще ни свързва

и скоро (ако дръзнете самичък

да сграбчите успеха си) до вас

ще донесе той волята на таз,

която ви е близка… Дръжте туй!…

Ни дума!… Наклонете се, мой мили!…

Да имаше дар слово таз целувка,

от нея ти би литнал окрилен!

Разбираш ме, нали? На добър път!

ЕДМЪНД

До гроба ваш!

Излиза.

ГОНЕРИЛА

О, мой прекрасни Глостър!

Ах, колко са различни мъж от мъж!

На тебе нежността ми е дължима —

без право моят никаквец ме има!

ОСВАЛД

Съпругът ви пристига, господарко!

Излиза.

Влиза Олбанският княз.

ГОНЕРИЛА

Друг прием струва ми се, заслужавах!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

О, Гонерила, ти не заслужаваш

и прахоляка, който злият вятър

ти хвърля в недостойното лице!

Страхувам се от теб! За същество,

което тъй родителя си мрази,

не съществуват граници! Онази,

която като клонка се откърши

от своята мъзга, изсъхва бърже

и е за огъня!

ГОНЕРИЛА

Я, престанете

с таз празна проповед! Не ми се слуша!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

За злите долна реч е добротата!

Калта се плакне в себе си. О, ужас!

Какво сте сторили? Вий, две сестри…

не, не сестри — тигрици… Как можахте?

Един баща, един почтен старик,

комуто и раздразнената мечка

би лизнала ръката… как успяхте,

тъй варварски, така без жал, до лудост

да го докарате? И брат ми как

търпя това? Той, който му дължи —

като съпруг и като княз — тъй много!

Ако небето не изпрати свои

вършители във кръв и плът, да спрат

туй грозно издевателство, след време

човеците ще се ядат подобно

на морските чудовища!

ГОНЕРИЛА

Фу, женчо!

Пъзливец кекав с мляко вместо кръв!

Ти имаш бузи само за плесници,

чело за гаври и очи, които

срама не различават от честта!

Не си ли чул, че глупост е да жалиш

злодеите, които са били

наказани, преди да сторят злото?

Във кой килер е твоят барабан?

Французинът развява флаг над тази

задрямала страна и шлем пернат

надвесил е над твоята държава,

а ти, безумен проповедник, хленчиш:

„Защо постъпва тъй?“

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

О, виж се само!

И дяволът по-малко е отблъскващ

от злата хубавица!

ГОНЕРИЛА

Празен мухльо!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Измамно, лицемерно същество,

недей показва зверския си образ!

Ако оставя тез ръце да чуят

какво кръвта им вика, те ще бъдат,

повярвай, твърде склонни да те смачкат,

разкъсат, раздробят! Но женски лик

закриля те, макар и да си дявол!

ГОНЕРИЛА

Я, той бил мъж!

Влиза Пратеник.

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Какви са новините?

ПРАТЕНИКЪТ

О, ваша милост, Корнуолският княз

загина от ръката на слуга,

когато готвеше се да извади

и второто око на графа Глостър!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Око? На Глостър?

ПРАТЕНИКЪТ

Да! Ала слугата,

макар от княза хранен, в миг обхванат

от угризения на съвестта,

измъкна меч, за да го спре; и князът