Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

сбирач на морски копър е увиснал

на равно разстояние от нас

и от морето, мъничък съвсем.

Рибарите, сновящи по брега,

са сякаш мишки. Корабът закотвен

е станал дребен като свойта лодка,

а тя самата пък едва се вижда,

като поплавък. И шумът неспирен

на пяната, търкаляща безброя

от камъчета, не достига тук.

Не ща да гледам вече, току-виж,

подведен от замаяния поглед,

политнал съм надолу със главата

във пропастта!

ГЛОСТЪР

Вземи и мен, където

сега стоиш!

ЕДГАР

Подайте ми ръка!…

Внимателно!… Така!… Сега сте точно

на края на скалата. Честна дума,

за нищо на света не бих подскочил

дори на място!

ГЛОСТЪР

Щом е тъй, пусни ме!

Вземи и таз кесия — тя съдържа

брилянт, безценен за един бедняк.

Да те закрилят боговете! Сбогом.

Извикай, за да чуя, че си тръгнал!

ЕДГАР

Е, хайде, сбогом, сър!

ГЛОСТЪР

На добър час!

ЕДГАР (настрани)

Ако със мъката му се шегувам,

то с цел го правя да я излекувам!

ГЛОСТЪР (коленичи)

Пред вас, о, всемогъщи богове,

отказвам се от този свят и смъквам

от себе си мъчителното бреме.

Да можех да го нося, без да влизам

във спор с непрекословната ви воля,

оставил бих кадящата угарка

на дните ми да се стопи докрай!

Ако е жив, пазете моя Едгар!…

Е, друже, сбогом!

ЕДГАР

Сбогом! Тръгнах, сър!…

Глостър се хвърля напред и пада на земята в несвяст.

Дали не може пък една представа

да похити хазната на живота,

щом тоз живот самичък я поднася

на похитителя? Да беше стигнал,

където бе намислил да отиде,

сега изобщо нямаше да мисли!…

Ей, сър!… О, Боже! Жив или умрял?…

Ей, сър! Не чувате ли?… Оживява!

За малко да издъхне!… Как си, старче?

ГЛОСТЪР

Върви си! Остави ме да умра!

ЕДГАР

Каквото и да бъдеше — освен

въздушна нишка, паяжинка, пух, —

след падане от толкова високо

ти би се разтрошил като яйце!

А гледам те, че дишаш, кръв не лееш,

изглеждаш здрав, говориш! Десет мачти

една над друга няма да достигнат

ръба, от който падна! Просто чудо!

Как стана, а?

ГЛОСТЪР

Наистина ли паднах?

ЕДГАР

От тоз отвесен тебеширен рид!

Хе откъде! Дори и чучулига

от тъй високо няма да се чуе!

Не виждаш ли?

ГЛОСТЪР

Не мога. Сляп съм, драги!

Нима бедата е лишена вече

от правото сама да сложи точка

на себе си? Все пак утеха беше

да можеш да се скриеш във смъртта

от произвола, да измамиш с нея

мъстта на властващия!

ЕДГАР

Дай ръка!

Вдигни се! Ха така! Краката как са?

Добре ли се държиш?

ГЛОСТЪР

Уви, добре!

ЕДГАР

Това надхвърля всички чудеса!

Какво бе туй създание, което

се раздели със тебе на ръба

на зъбера?

ГЛОСТЪР

Един нещастен просяк.

ЕДГАР

Очите му оттук ми се видяха

подобни на луни! Хиляда ноздри

то имаше! И клонести рога,

накъдрени като море във буря!

Ей, татенце, това било е дявол!

На боговете да благодариш —

за да ги славим, те нерядко вършат

такива чудеса!

ГЛОСТЪР

Да, да! Тъй беше!

От днес ще нося мъката, додето

извика: „Стига!“ Този непознат

повтаряше след всяка своя дума

„Нечистия“ и аз от туй заключих,

че е човек, и тръгнах подир него.

Той, дяволът, довел ме е дотук!

ЕДГАР

Не се вълнувай!

Влиза лудият Лир.

Кой е този там?

Здрав разум никога не би накичил

тъй своя притежател!

ЛИР

Не, нищо не могат да ми направят! Какво, че съм сякъл пари? Аз съм кралят!

ЕДГАР

О, страшна гледка, късаща сърцето!

ЛИР

Природното право стои над правните кривди! Ето ти парата на ръка, войниче!… Оня там държи лъка си като плашило за гарги! Опъни, опъни! До върха на стрелата!… Ха, мишка, дръж!… Ш-ш-шт! Тихо, това късче печено сирене ще свърши работа!… Ето я бойната ми ръкавица! Ще я хвърля и на великан!… Донесете алебардите 40 40 Алебарда — средновековно оръжие — пика на края с острие подобно на брадва. !… Чудесно литна, пиленце, право в целта, право в нея! Фю-ю-ют!… Парола?

ЕДГАР

Сладък риган!

ЛИР

Минавай!

ГЛОСТЪР

Познавам този глас!

ЛИР

Ха! Гонерила с бяла брада! Умилкваха ми се като кученца, намираха ми бели власи в брадата, преди да ми бяха поникнали черните 41 41 „… намираха ми бели власи… черните“ — т.е. хвалеха ме, че съм станал мъдър, преди да бях възмъжал. . И на всяка дума — „да, господарю“, „не, господарю“! Но „да“ и „не“ едновременно не са по вероучението. Когато дъждът дойде да ме накваси, когато вятърът ми разтресе зъбите и когато гръмотевиците не пожелаха да замлъкнат въпреки заповедите ми — тогава ги разбрах аз, тогава ги надуших добре! Измамнички! Разправяха ми, че съм бил какво ли не! Лъжа! И мен ме лови треската!