Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Теб, писмоносецо на тази двойка

от кървави развратници, набързо

със пясък ще зарина, а това

послание от страст и от омраза,

като назрее час ще дам на княза.

Добре ще е за него да узнай

за твойта служба и за твоя край!

ГЛОСТЪР

Защо тъй груб съм! Кралят полудя,

а този мой корав, безчувствен мозък

крепи се още и разбира всичко!

Да можех да се смахна! О, тогава

беди и мисли щяха да вървят

по разни пътища и мойта болка

сред лудостите щеше да загуби

съзнание за себе си!

Барабанен бой отдалече.

ЕДГАР

Да тръгнем!

Дочувам барабани! Хайде, татко!

Ще те предам на дружески ръце!

Излизат.

Палатка във френския лагер.

Влизат Корделия, Кент, Благородникът и Лекар.

КОРДЕЛИЯ

О, честни Кент, повярвай ми, не зная

с какво да ти платя за добрината:

животът къс е, средствата ми — малки!

КЕНТ

Една услуга, щом е оценена,

о, господарко, тя е свръхплатена.

Което казах, е самата правда

без съкращения и без прибавки.

КОРДЕЛИЯ

Сега преоблечи се! Тези дрехи

ще ти припомнят лоши часове.

Смени ги, моля ти се!

КЕНТ

Господарко,

ако разкрия кой съм, ще попреча

на плана си. Недейте ме издава,

додето времето и аз не кажем!

Туй искам за награда.

КОРДЕЛИЯ

Ще го имаш!

Към Лекаря.

Баща ми е как е?

ЛЕКАРЯТ

Още спи, госпожо.

КОРДЕЛИЯ

Зазидайте, о, богове добри,

тоз пролом в изтерзания му дух!

Настройте пак разхлабените струни

на моя върнат в детството родител!

ЛЕКАРЯТ

Мадам, предлагам ви да го събудим.

Той спа достатъчно.

КОРДЕЛИЯ

Решете сам,

напътствуван от своята наука!

Облечен ли е вече?

Слуги внасят в кресло спящия Лир.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Да, госпожо.

Додето спеше здравотворен сън,

сменихме вехтите му дрехи с нови.

ЛЕКАРЯТ

Госпожо, стойте тук, като го будим!

Не смятам, че ще буйства.

КОРДЕЛИЯ

Ей ме тука.

Музика.

ЛЕКАРЯТ

До него! Тъй! Свирачите, по-силно!

КОРДЕЛИЯ

Страдалецът ми беден! Татко мой!

Да иска изцелението свише

да капне цяр за теб на мойте устни

та с таз целувка да поправя злото,

което си узнал!

КЕНТ

О, нежна обич!

КОРДЕЛИЯ

Дори и да не беше им баща,

на тези власи те дължаха милост!

Възможно ли е туй лице да бъде

оставено на шибащите вихри,

под тътнещия гръм, между слепящи

начупени светкавици, съвсем

като забравен пост със този шлем

непазещ нищо? Във такава нощ

бих пуснала край огъня си даже

и кучето на своя неприятел,

дори да ме е хапало, а ти

нощувал си с бродяги и свине

върху изгнила слама! Чудно как

останал е животът с теб, когато

умът те е напускал!… Той се буди!

Заговорете му!

ЛЕКАРЯТ

Не, по-добре е вас да чуе първа!

КОРДЕЛИЯ

Отдъхнахте ли, как сте, господарю?

ЛИР

Защо сте ме измъкнали от гроба?

Ти ангел си, пък аз съм в ада вързан

за огнен кръг и моите сълзи

ме парят като кипнала смола!

КОРДЕЛИЯ

Познавате ли ме коя съм, сър?

ЛИР

Да, знам те: дух си. Но кога умря?

КОРДЕЛИЯ

Все същото!

ЛЕКАРЯТ

Не се е досъбудил.

ЛИР

Къде съм бил? Къде съм? Ден е сякаш!

Навярно някой се шегува с мен!

Аз бих умрял от жал, да видя друг

тъй грозно разиграван!… Не разбирам!

Туй моите ръце ли са? Да видим!…

Боде! Усещам!… О, да знаех само

със сигурност къде съм и какво съм!

КОРДЕЛИЯ

В лицето ми се взрете, господарю,

и над главата ми ръка прострете

за благослов!… Не, сър! Не, тъй не бива!

Не коленичил!

ЛИР

Много ви се моля

не си играйте с мене! Аз съм само

един извеян старец, вече минал

осемдесет и право да ви кажа,

боя се, че не съм съвсем с ума си.

Аз мисля, че те зная… и теб също…

но се съмнявам, тъй като не схващам

къде съм и, макар да се напрягам,

не знам кога облякъл съм тез дрехи

и де съм спал нощес… Не ми се смейте,

но тази дама ми напомня мойто

дете Корделия…

КОРДЕЛИЯ

И тя е! Тя е!

ЛИР

Тез сълзи мокри ли са? Мокри! Не!

Недей да плачеш! Ако е у тебе

отровата, ще я изпия. Знам,

не ме обичаш — твоите сестри

измъчиха ме, спомням си, пък аз