Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Добре, върви! Сега ще го прегледам.

Едгар излиза.

Влиза Едмънд.

ЕДМЪНД

Врагът настъпи! Стройте свойте хора!

Това са сведенията за него,

събрани от отлични съгледвачи.

И бърже, сър!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Не бойте се! Ще смогнем.

Излиза.

ЕДМЪНД

На всяка поотделно клех се в обич

и двете мразят се като змии.

Дотук добре, ала коя да взема?

Едната? Двете? Никоя? Така е:

на никоя не ще се насладя,

додето двете са на този свят.

Ако покажа нежност към Регана,

сестра й ще загуби ум от ярост;

а планът ми би тъпкал все на място,

ако остане жив мъжът й. Тъй.

Аз в битката сега ще го използвам,

пък тази, за която той е пречка,

след туй от пътя ми ще го премахне.

А колкото до милостта, която

той готви се да прояви към Лир

и към Корделия, ний нека само

спечелим битката и ги пленим,

пък те ще видят! Аз за власт се боря

и длъжен съм да действам — не да споря!

Излиза.

На полето между двата лагера. Сигнал за атака.

Влизат, а след това излизат, с барабани и знамена, Корделия, Лир и френската Войска.

Влизат Едгар и Глостър.

ЕДГАР

Ела тук, татенце! Ха тъй! Използвай

гостоприемството на тази сянка

и се моли да победи доброто!

Ако се върна, ще ти дам утеха.

ГЛОСТЪР

Да те закрилят небесата, синко!

Едгар излиза.

Сигнал за атака и след това сигнал за отстъпление.

Влиза отново Едгар.

ЕДГАР

По-бързо, старче! Дай ръка! По-бързо!

Крал Лир загуби! Той и дъщеря му

са хванати във плен! Подай ръка!

Побързай! Хайде!

ГЛОСТЪР

Остави ме, драги!

Човек и тука може да изгние.

ЕДГАР

Пак мислиш за смъртта? Човек е длъжен

да чака търпеливо своя час

за тръгване тъй, както е дочакал

часа да се яви на тоя свят.

Съзрелостта е всичко! Да вървим!

ГЛОСТЪР

И ти си прав!

Излизат.

В британския лагер край Довър.

Влизат — като победители — с барабани и знамена, Едмънд, Капитан и Войници, водещи пленените Лир и Корделия.

ЕДМЪНД

Да бъдат пазени под строг надзор,

додето тез, които ще ги съдят,

оповестят високата си воля!

КОРДЕЛИЯ

Не сме ний първите, които страдат,

защото рекли са добро да сторят.

За теб, кралю злочести, се измъчвам,

а инак бих презряла своя жребий.

Да искаме ли среща с тези наши

сестри и дъщери?

ЛИР

Не, не! Не, не!

Ела със мене! Да вървим в затвора!

Там с теб ще пеем като птички в клетка!

Поискаш ли от мен благословия

аз прошка ще ти искам коленичил;

и ще живеем тъй, и ще се молим,

и ще си спомняме старинни песни

и детски приказки; и отдалеч

през разказа на скитници нещастни,

до нас ще идват вести от дворците

и ние ще се смеем над онези

суетни златокрили еднодневки,

които пърхат в тях, и ще говорим

със своите съседи за това

кой губи, кой печели, кой пропада

и кой издига се; и като двама,

дарени с мощ пророческа, ще търсим

ключа към битието и така

ще надживеем личности и клики,

чиито приливи ще се редуват

със всяко новолуние!

ЕДМЪНД

В затвора!

ЛИР

Корделия над жертви като тази

кадят тамян самите богове!

Нали те имам! Могат ни разгони

като лисици само ако грабнат

небесна факла! Избърши очи!

Проказата до кости ще ги скапе,

преди да ни разплачат! Ще ги видим

от глад да пукат! Идвай!

Лир и Корделия излизат, водени от Войници.

ЕДМЪНД

Капитане,

дръж тази заповед и ги последвай!

Веднъж те повиших. Ако изпълниш

добре и туй, ще си отвориш път

към върховете! Запомни от мене:

човекът е, какъвто е векът му.

На меча не приляга да е мек.

А тука няма място за въпроси.

Кажи, че си готов или търси си

поминък другаде!

КАПИТАНЪТ

Готов съм, сър!

ЕДМЪНД

Тогава впрягай се и се пиши

между щастливците, ако докараш

докрай написаното!

КАПИТАНЪТ

Ясно, сър!

Кола не тегля и овес не ям,

но ако е по силите човешки,

ще го докарам!

Излиза.

Тръбен звук. Влизат Олбанският княз, Гонерила, Регана и Войници.

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Сър, вие днес доказахте, че сте

от храбрите, а и съдбата също

помага ви. Във вашите ръце