Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ГЛОСТЪР

Аз помня и най-малкия оттенък

на този глас! Не е ли той на краля?

ЛИР

Да, крал съм аз от шпорите до шлема!

Виж мойте поданици как треперят

пред взора ми!… Дарявам ти живота!

А теб защо те съдят? Я да чуем!

Прелюбодейство?

И смърт за туй? Помилван си! Как може!

Врабците блудстват, златните мушици

развратничат пред моите очи!

Вирей, съвъкупление!

На Глостър копелето незаконно

излезе по-грижовно към баща си,

отколкото към мен двете ми рожби,

заченати редовно!

На воля, блудство! Карай през просото!

Разплождай! Имам нужда от войници!…

Погледайте я таз предвзета дама,

която се държи като че ли

между бедрата има хладен мрамор

и с възмущение глава извръща,

щом само чуе думата „наслада“ —

кобилата и женската на пора

не се отдават на сластта по-жадно

от нейна милост! Да, над кръста те

жени са, а кентавърки 42 42 Кентавърки (мит.) — кентаврите били легендарни същества, полухора-полуконе, които обитавали областта Тесалия в древна Гърция. под него!

Дотука ги владеят боговете,

оттук надолу — дяволът!

Да, там е пъкъл, мрак и серен дим,

жарава, пламъци, разпад и смрад!

Фу! Фу! Тфъ! Тфъ! Аптекарю, продай ми

два грама мускус, за да умъртвя

вонята на представата си! Дръж

пари за него!

ГЛОСТЪР

Ръката си ми дайте за целувка,

мой господарю!

ЛИР

Тя смърди на тленност.

Да я избърша първо!

ГЛОСТЪР

О, малък свят, издъно разрушен!

Големият тъй също някой ден

ще се разсипе! 43 43 „О, малък свят… ще се разсипе!“ — според космогонията от Шекспирово време човекът микрокосмос съдържал в себе си цялата Вселена — макрокосмоса. … Помните ли кой съм?

ЛИР

Помня много добре очите ти. Не ме гледай така накриво! Колкото и да ме стреляш, сляпо Купидонче 44 44 „… сляпо Купидонче…“ (мит.) — Купидон, римски бог на любовта, бил представян като момченце с лък и стрели, сляпо или с превръзка на очите. , вече няма да се влюбя! На, прочети моето предизвикателство и виж почерка му!

ГЛОСТЪР

Да беше всяка буква в него слънце,

пак нямаше да мога да я видя!

ЕДГАР (настрани)

Не бих повярвал, ако бях го чул,

но тъй е! И сърцето ми се къса!

ЛИР

Чети!

ГЛОСТЪР

С какво? С тез очни кухини ли?

ЛИР

А, това ли искаше да ми кажеш? Че нямаш нито парици, нито очици? Нищо! На очите ти е тежко, но пък на кесията ти нали й е леко? Все пак можеш да видиш как върви светът!

ГЛОСТЪР

Мога само опипом.

ЛИР

Какво? Да не си луд? Човек може и без очи да види как върви светът! Гледай с ушите си! Виж как оня съдия ругае тоя дребен крадец! Чуй сега да ти пошепна нещо: смени им местата и, фокус-мокус, кой е крадецът — кой е съдията?… Видял ли си дворно куче да лае по просяк?

ГЛОСТЪР

Да, господарю.

ЛИР

И човека да бяга от песа? Ето ти великия символ на властта. И на песа трябва да се подчиняваш, щом е на служба!

Разголвай гръб, стражарю нечестиви!

Как смееш да извиваш своя бич

над блудницата, като тайно жаждаш

да блудстваш с нея? Ей го на, лихваря

с достойнство беси дребния джебчия!

През дрипите прозира всеки грях,

а мантии и шуби скриват всичко!

Покрий вината с тънък пласт от злато

и ще ти счупи меча на закона,

обвий я с колкото си щеш парцали —

ще я прониже сламка на пигмей!

Виновни няма! Аз ги оправдавам!

Помни това от мене, който мога

да кажа: „Млък!“ на всеки обвинител!

Един съвет: купи си очила

и като хитър политик прави се,

че виждаш бистро в мътното!… Изуй ме

По-силно дърпай! Още малко! Тъй!

ЕДГАР

О, смесица от разум и безумство!

Прозрения сред лудост!

ЛИР

Ако за мен ще плачеш, то вземи

очите ми! Аз знам те. Ти си Глостър.

Търпи! Със плач дошли сме на света.

Сам знаеш, че подушили за пръв път

дъха на въздуха, пищим и плачем.

Чуй, чувай една проповед!

ГЛОСТЪР

О, мъка!

ЛИР

Родени, ний плачем, че дошли сме

на таз огромна сцена за глупци

и шутове… Чудесна шапка! Знаеш,

ще бъде хитро да обвием в плъст

краката на конете! Да, и тихо

в тила на зетьовете щом проникнем,

тогава смърт наляво, смърт надясно,

смърт, смърт!

Влиза Благородник със Слуги.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Ха, ей го! Обкръжете го! Така!…

Сър, нашата кралица, дъщеря ви…