Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

КЕНТ

О, жалост! Господарю, де е туй

душевно равновесие, с което

навремето гордеехте се толкоз!

ЕДГАР (настрани)

Ах, тези сълзи ще ме издадат!

ЛИР

И мойте кученца — Грей, Бланш, Любимка —

на, вижте ги и те ме лаят вече!

ЕДГАР

Том ще им се озъби! Чиба, песове проклети!

С черни муцуни и с бели,

догове и спаниели,

хрътки, мелези, палаши,

със опаши, без опаши,

Том лицето си пред тях

щом покаже, те от страх

през врати, стобори в миг

ще побегнат с лай и квик!

Дъ-дъ-дъ! Чиба! Поемайте към пазари, празници и панаири! Бедни Том, рогът ти е пресъхнал! 38 38 „… рогът ти е пресъхнал!“ — става дума за рога, с който бедламските луди си просели пиене; тук може би изразът намеква за това, че Едгар не може вече да издържа ролята си.

ЛИР

Тогаз ги пусни да аутопсират Регана, та да видим какъв израстък има в сърцето. Трябва да съществува някаква природна причина, която втвърдява сърцата така.

Към Едгар.

Вас, сър, приемам сред своите сто рицари. Само че кройката на дрехата ви не ми харесва. Знам, ще кажете, че е по персийската мода, но все пак сменете я!

КЕНТ

Легнете да поспите, господарю!

ЛИР

Тихо! Тихо! Дръпнете завесите! Тъй! Тъй! Ще вечеряме утре сутрин.

ШУТЪТ

И — тъй, тъй! — ще заспим утре по пладне!

Влиза Глостър.

ГЛОСТЪР

Приятелю, по-бързо! Де е кралят?

КЕНТ

Почива, сър. Недейте го събужда —

нещастният, умът му го напусна!

ГЛОСТЪР

Вземи го на ръце и тръгвай с него!

Дочух, че готвят се да го убият!

Приготвил съм носилка. Положи го

във нея бързо и върви към Довър,

където ще сте в пълна безопасност!

По-бързо, хайде! Ако се забавиш

със четвърт час, и той, и ти, и всички,

които му помагат, ще умрете!

По-бързо вдигай го! Наблизо тук

приготвил съм ви нужното за пътя!

КЕНТ

Измъчената му природа спи.

А този отдих би могъл да бъде

балсам за изтощените му чувства,

които, ако пътят го разбуди,

по-късно много трудно ще укрепнат.

Към Шута.

Ела насам да вдигнем господаря!

Не бива да оставаш!

ГЛОСТЪР

Бързо! Хайде!

Излизат всички освен Едгар.

ЕДГАР

Щом по-високи страдат редом с нас,

не мислим ний за своя дял тогаз.

Дваж по боли скръбта във нашта гръд,

когато другите се веселят,

и дваж по-лек е нашият товар,

щом имаме във мъката другар.

А ето на, почти под съща скръб

глава привеждам аз, а кралят — гръб!

Аз от баща, а той от дъщери.

Наравно сме. Том, крий се вдън гори,

за слуховете в двора бди оттам

и се разкрий пред хората едвам

когато, пръснал всички клевети

със доказателства, успееш ти

да върнеш на невинния правата

и помириш добрия син с бащата!…

Каквото ще да става, само кралят

дано да се спаси! Том, крий се, крий се!

Излиза.

В замъка на Глостър.

Влизат Корнуолският княз, Регана, Гонерила, Едмънд и Слуги.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Бързайте към уважаемия си съпруг и му покажете това писмо! Войската на френския крал е слязла на нашия бряг… А вие открийте и ми доведете тук предателя Глостър!

Излизат неколцина Слуги.

РЕГАНА

Обесете го веднага!

ГОНЕРИЛА

Извадете му очите!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Предоставете го на моя гняв! Едмънд, придружи сестра ни! Наказанието, което е заслужил твоят вероломен баща, не е за очите ти. Кажи на княза да се готви за незабавна война. И ние ще трябва да сторим същото. И да поддържаме честа и постоянна връзка. Сбогом, скъпа сестро! Сбогом, графе Глостър!

Влиза Освалд.

Е, казвай! Де е кралят?

ОСВАЛД

Граф Глостър е успял да го отпрати.

Пред замъка ги срещнали към трийсет

от неговите рицари, които

го дирели в околността. Със него

и неколцина служещи при графа

те бързо се отправили към Довър,

където, хвалели се, че ги чака

приятелска войска.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Стегни конете

за господарката си!

ГОНЕРИЛА

Сбогом, княже!

Прощавай, сестро!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Едмънд, добър път!

Гонерила, Едмънд и Освалд излизат.

Изменника открийте и завързан

като крадец, докарайте го тук!

Излизат други Слуги.

Живота му не можем да отнемем

без форма на законност, но властта ни