Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ЕДМЪНД

О, господарю, боя се, че хората ще ме осъдят, задето верността ми към вас е взела връх над синовната любов!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Сега виждам — вашият брат е пожелал смъртта на баща ви не само поради своята престъпна наклонност, но и подбуден от неговата извратеност.

ЕДМЪНД

Колко е коварна съдбата към мен — кара ме да се разкайвам за туй, че съм постъпил честно! Ето това е писмото, за което той ми спомена. То доказва, че той е пращал шпионски сведения на френския крал. О, небеса, да го нямаше това предателство или поне друг да го беше открил!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Елате с мен при княгинята!

ЕДМЪНД

Ако писмото се окаже вярно, много работа ще ви се отвори.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Вярно или не, то те направи граф Глостър. Разузнай къде е баща ти, за да го задържим по-лесно!

ЕДМЪНД (настрани)

Ако го заваря, като оказва помощ на краля, това ще подкрепи подозренията му… Ще постоянствам в своето верноподаническо чувство, княже, колкото и мъчителен да е за мене спорът му с вика на кръвта!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Аз ще пренеса върху тебе доверието си и ти ще откриеш в мене един баща, по-добър от своя!

Излизат.

Селски дом край замъка на Глостър.

Влизат Глостър и Кент.

ГЛОСТЪР

Тук е все пак по-добре, отколкото на открито. Недейте му придирва. Ще се постарая да го направя по-удобно с каквото мога. Няма да се бавя.

КЕНТ

Боговете да ви възнаградят за добрината! Бесът надви всичките му умствени сили!

Глостър излиза.

Влизат Лир, Едгар и Шутът.

ЕДГАР

Фратерето 35 35 Фратерето — и по-долу — Хоп данс — други имена на дяволи. ме вика! Казва, че великият Нерон ловял сега риба с въдица край езерото на мрака. Моли се, глупчо невинни, и се пази от Нечистия!

ШУТЪТ

Можеш ли ми каза, чиченце, какъв е лудият — дворянин или селянин?

ЛИР

Крал е! Крал!

ШУТЪТ

Не позна! Той е селянин, на когото синът е станал дворянин, защото такъв, и да е с ума си, пак ще се побърка, като види как хлапето му се дуе пред него.

ЛИР

Да можех да насъскам двеста бяса

към тях да литнат с нажежени вили!

ЕДГАР

Нечистия ме хапе по гърба!

ШУТЪТ

Луд е, който вярва на вълча кротост, конско здраве, хлапашка любов и курвенска клетва!

ЛИР

Добре тогаз. Откривам съд над тях!

Към Едгар.

Ти сядай тука, съднико премъдри!

Към Шута.

Ти тука, учени законоведе!…

Лисици непризнателни, на съд!

ЕДГАР

Погледайте го как се е облещил!

Ако ти трябват зрители, госпожо?

„Моя малка Бес,

в лодката си влез

и ела ми на гости със нея!…“

ШУТЪТ

„… Няма как, момче,

чепът й тече

и при тебе да дойда, не смея!“ 36 36 „… Моя малка Бес… не смея…“ — Едгар пее началото на строфа от една английска балада, а Шутът я довършва със свой пародиен текст.

ЕДГАР

Нечистия мами бедния Том с глас на славей! Хопданс пищи в корема на Том — иска две пресни херинги. Стига си ръмжал, черни ангеле, нямам храна за тебе!

КЕНТ

Недейте се вълнува, господарю!

Пооблегнете се на таз възглавка!

ЛИР

Не, искам да присъствам на процеса!

Извикайте свидетелите тук!…

Към Едгар.

Ти, съдниче във мантията, сядай!

Към Шута.

И ти до него, негови събрате

по безпристрастие!

Към Кент.

И тебе включвам

в състава на съда. Седни до него!

ЕДГАР

Да съдим справедливо!

„Вакло ти стадо, сънливо момченце,

влязло е в чужда ливада.

Ако му свирнеш със нежно устенце,

няма от туй да пострада!“

Писи, писи, сива мачко 37 37 „… сива мачко!“ — според старото поверие дяволите често вземали образа на сива котка. !

ЛИР

Съдете първо нея: Гонерила! Свидетелствам под клетва пред уважаемия съд, че тя изрита своя баща, нещастния крал!

ШУТЪТ

Приближете се, госпожо! Вашето име е Гонерила?

ЛИР

Не може да го отрече!

ШУТЪТ

Прощавайте, помислих ви за пейка!

А ето я и втората, чиито

жестоки погледи показват ясно

с какво й е натъпкано сърцето!…

Стой! Стреляйте! Задръжте я! След нея!…

И тук поквара! Съднико подкупен,

защо й позволи да се измъкне?

ЕДГАР

Да ти спаси разсъдъка небето!