Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

от камъка, със който е граден,

и ей сега, като ви дирих в него,

напъди ме, но аз ще изнасиля

свадливия му прием.

ЛИР

Подлудявам!

Ела, момче! Студено ти е, а?

И мен ми е студено… Де е този

подслон, мой друже? Нуждата е учен,

умеещ да превръща в скъпоценност

най-долните неща. Колиба? Дай я!…

Глупаче бедно, чувствам в туй сърце

едно парченце, жалещо и тебе.

ШУТЪТ (пее)

„Човек, когато няма ум,

хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

ще тегли, без да вдига шум,

а пък дъждът вали, вали…“ 24 24 „… човек, когато… вали, вали…“ — текст, пародиращ песничката на шута от финала на Шекспировата комедия „Дванайсета нощ“.

ЛИР

Така е миличък!… Води ни, друже,

в колибата!

ШУТЪТ

Хубава нощ — и куртизанка ще охлади! Искам да кажа едно пророчество, преди да тръгна.

Щом почне попът туй да прави,

което от амвона слави,

кръчмарят — грешно да не смята,

да съди право съдията,

крадецът сборища да мрази,

от грях лъжецът да се пази,

женкарят в огъня да вика,

на мястото на еретика,

да кара рицарят без заем,

клеветник що е да не знаем,

лихварят лихва да зачерква

и курвата да зида черква,

тогаз във таз държава наша

такава ще настъпи каша,

че ходенето по земята

ще се извършва със краката!

Но това пророчество ще го каже магьосникът Мерлин 25 25 Мерлин — велик магьосник от легендата за крал Артур; живял според хрониките след времето на Лир. , защото ние с тебе, чиченце, живеем много преди неговото време!

Излиза.

В замъка на Глостър.

Влизат Глостър и Едмънд.

ГЛОСТЪР

Ах, Едмънд, Едмънд, не ми харесва това безчовечно отношение! Когато поисках да му окажа милост, те ми отнеха правото да се разполагам в собствения си дом и ми забраниха под страх от доживотна немилост да говоря с краля и изобщо да се грижа за него.

ЕДМЪНД

Каква жестокост и без човечност!

ГЛОСТЪР

Така е, но да оставим това!… Слушай: между двамата князе се е появила пукнатина и дори нещо повече. Тази нощ получих писмо. — Но помни, това е страшна тайна; държа го заключено в кабинета си! — За оскърбленията, на които кралят е подложен сега, ще дойде сурово възмездие. Част от силна войска е вече прехвърлена на нашия бряг. Трябва да вземем страната на краля. Ще го намеря и тайно ще му помогна. Ти върви и отвлечи с разговор вниманието на княза, та да не забележи отсъствието ми! Ако пък запита за мене, аз съм болен и на легло. Може би ще загина — защото и със смърт бях заплашен, — но трябва да помогна на стария си господар, краля! Невероятни неща се готвят, Едмънд, моля те, бъди предпазлив!

Излиза.

ЕДМЪНД

За тази запретена милост князът

веднага ще узнае; а тъй също

и за писмото. Туй ще ми спечели

което той загуби, тоест всичко.

Синът се качва — спускай се, бащичко!

Излиза.

Сред пустошта.

Влизат Лир, Кент и Шутът.

КЕНТ

Пристигнахме. Да влезем, господарю!

Такава буря никой на открито

не може да изтрае!

ЛИР

Остави ме!

КЕНТ

Не, влезте, моля ви!

ЛИР

Не ми разкъсвай

сърцето, казвам ти!

КЕНТ

По-скоро свойто

разкъсал бих! Да влезем, господарю!

ЛИР

Разбирам, струва ти се много страшен

тоз остър вихър, който ни пронизва

през дрехите. И той за теб такъв е.

Но щом ни порази по-тежка болест,

по-лекият недъг едва се чувства.

Ний бягаме от мечката стръвница,

но, стигнали до бурното море,

обръщаме се към пастта на звяра.

Снагата страда при спокоен ум,

но бурята във таз глава не дава

на сетивата ми да чувстват друго

освен онуй, което блъска тук!

О, непризнателност! Неблагодарност

на родно чедо! Ти храна му даваш,

а то ти хапе пръстите! Но аз

ще им платя! Спри, плач! Да ме изгонят

в такава нощ!… Дъжд, лей се — ще изтрая!…

О, Гонерила! О, Регана! Боже!…

Баща си, който тъй великодушно

раздаде ви… О, Господи, натам е

безумието! Трябва да се пазя!

Ни дума вече!

КЕНТ

Влезте, господарю!

ЛИР

Не, влизай сам! За себе си грижи се!

Таз буря ми помага да не мисля

за друго зло, по-яростно от нея!…

Или добре! Ще вляза!

Към Шута.

Първо ти,

момчето ми!… О, зла бездомна бедност!…

Не, влизай ти! Ще се помоля вънка,