Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

туй право на сто рицари. Нима

у теб ще мога да отсядам само

със четвъртината от този брой?

Дали добре съм те разбрал, Регана?

РЕГАНА

Напълно, сър. Със двадесет и пет.

ЛИР

Най-злата твар изглежда ни добра,

поставена до твар, по-зла от нея!

Към Гонерила.

Да бъдеш не най-злата, е похвала.

Ще дойда с тебе! Петдесет е двойно

на двадесет и пет, нали, и значи

ти два пъти по-силно ме обичаш

от нейна милост!

ГОНЕРИЛА

Слушайте ме, сър,

защо ви трябват двадесет и пет,

петнайсет, десет души, щом на всички

прислужници в дома, където сте,

ще бъде наредено да ви служат?

РЕГАНА

Един слуга — и той не ви е нужен?

ЛИР

Недей да търсиш нуждата, Регана!

И най-нещастният бедняк си има

парцалче, без което би могъл.

Не давай на човека нищо друго

освен необходимото в живота

и той ще заживее като скота!

На, ти си лейди. Ако бе разкошът

на дрехите в туй само че ни топлят,

ти би могла да минеш и без този

нетоплещ свой разкош. Кое е нужно?…

О, небеса, търпение ми дайте!

То само ми е нужно! Ей ме тука:

един нещастен старец, натоварен

със толкоз мъки, с колкото години;

прегърбен и под двете! Ако вие

насъскали сте тези дъщери

срещу баща им, то поне на него

срама спестете кротко да ги слуша,

възпламенете го със мъжки гняв,

не давайте оръжието женско

да оскверни старешките му бузи

с позорни капки!… Вещици проклети!

Аз тъй ще ви платя, че този свят!…

Аз ще направя чудеса такива!…

Какви, не знам, но знам, че ще раздрусат

Вселената!… Вий мислите, че плача?

Шум на буря.

Не, няма да заплача! Имам много

причини за сълзи, ала преди

да ги пророня, туй сърце ще гръмне

на сто парчета!… Шуте, полудявам!

Излиза, следван от Глостър, Кент и Шута.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Да влезем на закрито! Иде буря.

РЕГАНА

Да, в този тесен дом не можем смести

старика със голямата му свита.

ГОНЕРИЛА

Той сам си е виновен. Нека пати

за своето старешко безразсъдство!

РЕГАНА

Самия него бих приела с радост,

ала от свитата му — ни един!

ГОНЕРИЛА

Аз също. Но къде отиде Глостър?

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Последва стареца. Ха, ей го!

Влиза отново Глостър.

ГЛОСТЪР

Кралят

е страшно разгневен!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

За где се стяга?

ГЛОСТЪР

„На кон!“ — извика им, но не разбрах

коя посока смята да поеме.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Добър му път! Да се оправя сам!

ГОНЕРИЛА

Не го разубеждавайте, милорд!

ГЛОСТЪР

Но вече се смрачава. Грозни вихри

бесуват, чуйте! А на много мили

наоколо е само гола пустош!

РЕГАНА

Бедите, сър, които си навличат

върху главите опаките хора,

са най-добри учители за тях.

Вратите затворете! Тази шайка,

която е със него, би могла —

какъвто изкуфял е — много лесно

да го подстори към какво ли не!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Да, графе, залостете всички порти!

Да влизаме! Ще бъде страшна нощ!

Излизат.

Пустош. Нестихваща буря.

Влизат — от различни страни — Кент и Благородник.

КЕНТ

Хей, кой е освен бурята?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Един,

във чийто дух е не по-малка буря!

КЕНТ

Познавам ви. Къде отиде кралят?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Излезе срещу бесните стихии.

Заклина вихрите да пометат

брега в морето или да издуят

над сушата водите, та светът

да стане друг или да свърши всичко;

крещи и скубе белите си власи —

които въздухът, незнаещ почит,

със присмех дърпа в слепия си бяс —

и своя мъничък човешки свят

опълчва срещу хаоса огромен

от дъжд и вятър! В тази грозна нощ,

в която мечката със бозки празни

вълкът постал и гладната лъвица

си пазят суха козината, той

се носи гологлав по равнината,

заложил сякаш всичко!

КЕНТ

Кой е с него?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Единствен шутът, който се старае

със своите шеги да облекчи

сърцето му, разкъсвано от мъка.

КЕНТ

Аз, сър, познавам ви и ще ви кажа

една голяма тайна: между Корнуол

и Олбани (макар до този миг

и двамата изкусно да го крият)

се мъти разпра. А край тях сноват

(във кой ли коронован двор ги няма!),