Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

със теб ще е докрай,

защото е по длъжност луд

и подлости не знай!

КЕНТ

Къде го научи туй, глупчо?

ШУТЪТ

Не във стеги, гламчо!

Влизат Лир и Глостър.

ЛИР

Отказват да говорят с мене? Болни?

Съсипани от път? Лъжи! Предлози!

Това е непокорство! Бунт! Донес ми

друг отговор!

ГЛОСТЪР

Мой скъпи господарю,

вий знаете самичък колко сприхав

е князът ни и колко непреклонен,

реши ли нещо!…

ЛИР

Мор и чума! Смърт!

Проклятие! Какъв бил? Сприхав? Той?

Ей, Глостър! Глостър! Искам да говоря

със Корнуолския княз и със жена му!

ГЛОСТЪР

Аз вече известих ги за това.

ЛИР

Той бил ги известил! Човече, ти

разбра ли ме какво ти казвам?

ГЛОСТЪР

Да, сър.

ЛИР

Аз, кралят, искам да говоря с княза!

Родителят желае да говори

със дъщеря си! „Извести“ ли ти

двамината за висшата ми воля?…

Тя, мойта плът и кръв?… А той бил сприхав!…

Кажи на своя сприхав княз… Не, не!

Той може би наистина е болен,

а болестта със право пренебрегва

онуй, което здравето е длъжно

да изпълнява. Хората са други,

природата когато заповядва

на разума да страда със плътта.

Ще потърпя. Осъждам се, че взех

за здрав болника… Смърт и ад! Защо

е в стеги моят пратеник? Това е

безспорен знак, че тяхното странене

е хитрина!… Пуснете ми слугата!…

Върви, кажи на княза и жена му,

че кралят иска да говори с тях!

Сега! Тозчас! Кажи им да излязат,

че иначе по тяхната врата

ще блъскам и съня им ще преследвам,

додето го застигна и убия!

ГЛОСТЪР

о, колко бих желал да се сдобрите!

Излиза.

ЛИР

Тоз гневен пристъп пак! Сърце, кротувай!

Не се надигай!

ШУТЪТ

Викай му, чиченце, като оная кокона, дето замесила змиорчетата живи в млина! Те се гърчели, а тя ги биела с пръчка по главите и викала: „Кротувайте, мръсничета! Не се надигайте!“ А пък брат й беше оня, дето от голяма обич към коня си му мажел сеното с масло!

Влизат Корнуолският княз, Регана, Глостър и Слуги.

ЛИР

Привет на двама ви!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Привет и вам,

ваше величество!

Кент бива освободен от стегите.

РЕГАНА

Щастлива съм

отново да ви видя, ваша милост!

ЛИР

Не се съмнявам, че е тъй, Регана!

Ако не беше, аз се бих развел

от твоя майчин гроб, защото той

би крил прелюбодейка!… Ха, най-сетне

те пуснаха! Но друг път за това!…

Регана скъпа, твоята сестра

е грозен урод! О, Регана, тя

ми бръкна с клюн на лешояд… тук! Тук!

Сочи сърцето си.

Едва говоря!… Няма да повярваш

със колко извратена злост… Регана!

РЕГАНА

Не се вълнувайте тъй много, сър!

Аз мисля, че не толкоз тя дълга си

занемарява, колкото вий, сър,

сте подценили нейните заслуги.

ЛИР

Какво, какво?

РЕГАНА

Не вярвам, че сестра ми

способна е да пренебрегне свойте

обязаности, сър. Ако случайно

е малко попридърпала юздите

на свитата ви, аз не се съмнявам,

че имала е поводи и цели,

отхвърлящи от нея всеки упрек.

ЛИР

Проклета да е!

РЕГАНА

Вие, сър, сте стар.

Природата у вас е на ръба

на срока си и вие вече трябва

да се оставите да ви напътства

и води някой, който по-добре

от вас самия би могъл да казва

кое ви е от полза. Аз ви моля,

върнете се при моята сестра

и, оскърблението си оттеглил…

ЛИР

Да искам прошка? Представи си само

как туй ще ми приляга:

Коленичи.

„Скъпа дъще,

признавам се за стар и безполезен.

На колене те моля да ми даваш

храна, легло и дрехи!“

РЕГАНА

Престанете!

Шеги от този род не ви подхождат!

Върнете се, повтарям, при сестра ми!

ЛИР (вдига се)

Не, никога, Регана! Тя оряза

наполовина личната ми свита,

със зли очи ме стреляше, отрови

сърцето ми с език на пепелянка!

Възмездия, на склад във небесата,

над нея струпайте се всички вкупом!

Сразете я, заразни ветрове,

със цялостен паралич!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Срамно, сър!

ЛИР

Светкавици, със копия слепещи

простреляйте надменния й поглед!

Мъгли, които слънцето изсмуква

от смрадните мочурища, покрийте

със гнойни пришки гордата й хубост!

РЕГАНА

О, аз горката! Същото на мен

в гнева си, току-виж, сте пожелали!