Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ОСВАЛД

Гледай го ти, разбойника! Как се нахвърляш така върху едного, когото не познаваш и който не те познава?

КЕНТ

Ах ти, нахална мутра! Как смееш да отричаш, че ме познаваш? Преди два дена не те ли проснах на земята и не те ли наложих добре пред краля ни?

Изважда меч.

Измъквай меча си, мизернико! Нищо че е нощ — луната грее и аз ще опържа от тебе една порция „яйца на лунна светлина“! Вади меча си, бръснарско конте, кукло издокарана!

ОСВАЛД

Махай се! Нямам работа с теб!

КЕНТ

Вади меча, негоднико! Донесъл си тук писмо срещу краля и ще взимаш страната на оная суетница срещу царствения й баща! Вади меч, подлецо, или ще ти нарежа прасците за тигана! Брани се, негодяй! Хайде!

ОСВАЛД

На помощ! Хора! Убиха ме! Помощ!

КЕНТ

Брани се, страхливецо! Нападай, красавецо!

ОСВАЛД

На помощ! Убиха ме! Убиха ме!

Влизат Едмънд с изваден меч, Глостър, Корнуолският княз, Регана и Свита.

ЕДМЪНД

Стой! Разделете се! Какво тук става!

КЕНТ

Ела и ти, господарчето ми! Ела да те посветя в тези работи!

ГЛОСТЪР

Двубой? Оръжия? Какво туй значи?

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Под страх от смърт веднага спрете боя!

Какъв е поводът? Кои са тези?

РЕГАНА

Тоз тук е пратеникът на сестра ми,

а този е на краля.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Е, да чуем!

Какво извика вашата кавга?

ОСВАЛД

Не мога да си взема дъх, милорд!

КЕНТ

Нищо чудно — много прекали с безстрашието си! Подъл треперко, природата отказва да те е правила! На теб шивач ти е майсторът!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Какъв чудак! Отгде нагде шивач!

КЕНТ

Само шивач, сър! Не може художник или ваятел да са го направили такъв хилав, колкото и надве-натри да са го работили!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Защо избухна спорът ви, кажи!

ОСВАЛД

Тоз стар побойник, сър, когото аз

заради сивата брада пожалих…

КЕНТ

Ти ли бе, последна буква от азбуката, куча запетайко?… Милорд, ако ми разрешите, аз ще стрия на хоросан този непресят простак и ще измажа с него стените на първия нужник!… Ти ще ми жалиш сивата брада, стърчиопашко недна!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

По-кротко ти, простако недодялан!

Не знаеш ли почтителност какво е?

КЕНТ

Простете, сър, но и гневът ни има

предимство някога!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Защо си гневен?

КЕНТ

Защото носи меч един мошеник,

неносещ във кръвта си капка чест!

Такива хилещи се хитреци

прегризват с мишите си зъбки даже

най-стегнатите ни роднински връзки;

поддаквайки на свойте господари,

във огъня им те наливат масло,

досипват сняг в душевния им хлад,

въртят се със промените в духа им

като онези чучела на чапли,

които, окачени по стрехите,

показват вятъра със своя клюн 17 17 „… чучела на чапли… със своя клюн…“ — такива ветропоказатели изглежда са съществували по Шекспирово време. !

Да те надупчи шарката дано

за таз усмивка на епилептик!

Не съм ти шут аз! А? На глас дори?

Гъсок с гъсок, ако ми паднеш нявга

на Саремската равнина, ще крякаш

до Камелот 18 18 „… Саремската равнина… Камелот“ — Саремска равнина е старото име на равнината около град Солсбъри, а Камелот е резиденцията на легендарния крал Артур; значението на целия израз е изглежда „до края на света“. !

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Не си ли мръднал, старче?

ГЛОСТЪР

И как се сбихте? Разкажи за туй!

КЕНТ

Две крайности не са така противни

една на друга, както сме със този

подлец отсреща, сър!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Защо „подлец“?

С какво тъй тежко се е провинил?

КЕНТ

Лицето му не ми харесва, сър!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

А може би не ти харесват също

и неговото, мойто, на жена ми?

КЕНТ

Сър, мойта служба е да бъда прям:

аз срещал съм в живота си лица

и по-добри от тез над рамената

на хората пред мен.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Знам този говор.

Похвалили са го веднаж за прямост

и цял живот сега ще бъде груб,

насилвайки природата си. Той ли?

Не, той не е способен да ласкае!

Човек с открита мисъл, той е длъжен

да казва истината! Ако бъде

приета — хубаво, ако ли не —

той казал е това, което мисли!

Знам тез двуличници: под свойта рязкост