Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ЛИР

Е, защо му е?

ШУТЪТ

За да има къде да си подслони главата, а не за да я дава на дъщерите си, та рогата му да останат без покрив.

ЛИР

Ще изтрия бащинското си чувство! Тъй добър бях към нея… Тези коне още ли не са готови?

Двамина от Свитата излизат.

ШУТЪТ

Магаретата ти отидоха за тях. Но това защо звездите на Мечката са седем има чудесно обяснение.

ЛИР

Защото не са осем?

ШУТЪТ

Отгатна. От тебе става отличен шут!

ЛИР

Да трябва да си връщам всичко насила! Чудовищна неблагодарност!

ШУТЪТ

Ако ти беше мой шут, чиченце, щях да кажа добре да те нашибат, задето си избързал със старостта.

ЛИР

Как „избързал“?

ШУТЪТ

Не трябваше да остаряваш, преди да си поумнял.

ЛИР

О, небеса, недейте ме оставя

да се побъркам! Не! Безумец — не!

Каквото щете, само не и луд!

Влиза Рицар.

Е, оседлани ли са?

РИЦАРЯТ

Да, милорд.

ЛИР

Ела, момче!

ШУТЪТ

Мома, която смей се над мъка като тази,

едва ли ум ще има онуй да си опази!

Излизат.

В замъка на Глостър.

Влизат — от различни страни — Едмънд и Кюран.

ЕДМЪНД

Здравей, Кюран!

КЮРАН

Здравейте, сър! Току-що бях при баща ви и му съобщих, че Корнуолският княз и лейди Регана ще му гостуват тази нощ.

ЕДМЪНД

По какъв случай?

КЮРАН

Ей Богу, не ми е известно. Но може би знаете какво се говори или по-скоро какво се шушука, защото това са, тъй да се каже, целувчици между устни и уши.

ЕДМЪНД

Нищо не зная. Какво има?

КЮРАН

Нима не сте чули, че се готви война между Корнуол и Олбани?

ЕДМЪНД

Не, честна дума!

КЮРАН

Тогава може би скоро ще чуете. Всичко най-хубаво, сър!

Излиза.

ЕДМЪНД

Таз вечер значи князът ще е тук.

Че хубаво! Отлично! Туй се вплита

като предвидено във мойте сметки!

Баща ми е поставил вече стражи

за моя брат. Сега един последен —

макар опасен — номер и готово!

Помагайте ми, бързина и случай!…

Ей, братко, слез за малко! Едгар! Хей!

Влиза Едгар.

По-бързо, Едгар! Всеки миг е ценен!

Баща ни е узнал къде се криеш!

Не се бави! Върви! Използвай мрака!

Навярно някой слух за теб дошъл е

до княза ни — таз вечер той пристига

съвсем внезапно и при туй с Регана.

Я си спомни: не си ли казал нещо

по свадата му с Олбанския княз?

ЕДГАР

Ни дума, уверявам те!

ЕДМЪНД

Баща ни!

Прощавай, но ще трябва срещу тебе

привидно да извадя меч! Ти също

измъквай своя, уж се отбраняваш!

Така! По-силно!… Стой и се предай!

Сега ще те закарам пред баща ни!

Хей! Факли!… Бягай!… Факли!… Сбогом, братко!

Едгар излиза.

Сега да пуснем мъничко кръвчица,

за да подсилим с нея своя подвиг!

Мушва се в ръката.

Пияници съм виждал да го правят

и по-дълбочко, само за облог…

На помощ! Стой! На помощ! Татко! Татко!

Влиза Глостър, придружен от Слуги с факли.

ГЛОСТЪР

Ха, Едмънд! Де избяга тоя урод?

ЕДМЪНД

Видях го как с изваден меч във мрака

ломотеше магии към луната

да го закриляла!…

ГЛОСТЪР

Но де отиде?

ЕДМЪНД

Сър, губя кръв!

ГЛОСТЪР

Къде избяга, питам!

ЕДМЪНД

Във таз посока, сър! Като разбра, че…

ГЛОСТЪР

Гонете го!… „Като разбра“ какво?

ЕДМЪНД

Че колкото и да се мъчи, няма

да ме склони да ви убия, сър!…

Аз казах му, че боговете горе

с най-грозната си мъст наказват тъкмо

отцеубийците, и му припомних

от колко здрави и различни връзки

изплетен е синовният ни дълг;

и той, като разбра накрай, че срещам

престъпния му замисъл с погнуса,

към мен — преди да съм изтеглил меч —

нахвърли се и ме рани ей тука;

но може би почувствал, че духът ми,

окрилян от доброто, взима връх,

или уплашил се от моя вик,

съвсем внезапно ми обърна гръб

и хукна.

ГЛОСТЪР

Нека бяга надалеч —

във таз страна не ще се крие дълго,

а хванат ли го — край! Таз вечер тук

пристига благородният ни княз,

мой първи господар и покровител.

Със тежестта на неговото име

ще разглася навред, че ще получи

награда този, който залови го,

а този, който го укрива — смърт!