Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

че вий закриляте това държане

и даже го подбуждате, а туй,

ако е истина, ще е достойно

за порицание и ще извика

противомерки, може би обидни

за ваша милост, а за мене срамни

във други случаи, но не и в този,

при който интересът на страната,

не се съмнявам, ще ги одобри.

ШУТЪТ

Защото, нали знаеш, чиченце:

„Изхрани свойто птиче

врабецът от гората.

Излезе кукувиче

и скъса му главата!“

Тъй свещта ни угасна и останахме в мрак.

ЛИР

Вий наша дъщеря ли сте?

ГОНЕРИЛА

Недейте, сър! Употребете, моля,

ума, със който знаем ви богат,

и прекратете смешното държане,

което напоследък ви направи

почти неузнаваем!

ШУТЪТ

И магарето вижда, когато колата тегли коня! Дий, Дорчо, напъни се!

ЛИР

Да ме познава някой! Кой съм аз?

Лир? Не, не вярвам! Тъй ли стъпва Лир?

Така ли разтоваря? Този поглед

на Лир ли е? Или умът му вече

отслабнал е и всичките му сили

са във летаргия? Дали не спя?

Кой може да ми каже кой съм аз?

ШУТЪТ

Сянката на Лир!

ЛИР

Бих искал да го знам, защото, мамен

от тези кралски дрехи, от ума си

и паметта, могъл бих да повярвам,

че някога съм имал дъщери!

ШУТЪТ

Които ще те направят послушен татко.

ЛИР

Коя сте, уважаема госпожо?

ГОНЕРИЛА

Недоумяването ви е в стил

с цял ред шеги, които напоследък

дължим ви. Разберете ме добре!

Вий, сър, сте вече стар и вам приляга

да бъдете по-мъдър. Вий държите

сто рицари с коняри и слуги,

така порочни, дръзки, разюздани,

че дворът ни, наместо да сияе

във благочестие, разтлян от тази

епикурейска 13 13 „… епикурейска…“ — т.е. стремяща се към чувствени наслади. Значение, с което до днес неправилно се свързва учението на гръцкия философ-материалист Епикур (341–270 г. пр.н.е.). ваша свита, вече

е заприличал на крайпътна кръчма,

странноприемница и блуден дом,

потънал в сласт и вино! Този срам

не може повече да се търпи

и аз ви моля — като ви припомням,

че мога да го имам без молба —

да съкратите малко свойта свита,

запазвайки си хора, подходящи

за възрастта ви и които знаят

и себе си, и вас.

ЛИР

О, ад и пъкъл!

Седлай конете! Свитата на крак!

Чудовище, аз няма да ти преча!

Бог дал ми е и друга дъщеря!

ГОНЕРИЛА

Вий биете придворните ми хора,

а пък сганта ви се държи със тях

като с прислужници!

Влиза Олбанският княз.

ЛИР

Горко на който късно се разкайва!…

А ето ви и вас! Кажете, княже,

от вас ли иде всичко туй?… Конете!

Неблагодарност, демон със сърце

от хладен мрамор, щом се вмъкнеш ти

във родно чедо, става то по-страшно

от морски змей!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Изслушайте ме, сър!

ЛИР

Ти лъжеш, лешоядко! Мойта свита

се състои от рицари избрани,

които следват строго своя дълг

и свято пазят честното си име!…

Корделия, как твойта дребна грешка

видя ми се тъй грозна, че подобно

на колело за мъки ми изкълчи

душата из основи и изсмука

до капка обичта ми, за да влее

на нейно място жлъч! О, Лир! Лир! Лир!

Разбий я таз врата, която пусна

да влезе лудостта и да излезе

безценният ти ум!

Удря се по главата.

След мене всички!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Повярвайте ми, сър, но аз не зная

защо сте гневен!

ЛИР

Вярвам ви, милорд!…

Природо, чуй! Богиньо висша, слушай!

Ако си мислила да одариш

със рожба тази харпия 14 14 Харпия (мит.) — Харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена. , възпри се!

Утробата й порази с безплодност,

сгърчи й лоното и пресуши

до капка детеродните й части,

та тялото й плод да не даде

на майка си за гордост и за радост

или даде ли, да е черен урод,

пропит със злоба, тъй че да живее,

за да я мъчи, докато е жива,

да вреже бръчки в младото й чело,

страните й да прокопае с плач,

да й отвърне за любов и грижи

с презрение и присмех, та да види,

че по-добре е в пазвата да топлиш

усойница, отколкото да имаш

неблагодарно чедо!… Да вървим!

Излиза.

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

О, богове, какво ли значи туй?

ГОНЕРИЛА

Не се грижете! Нека предоставим

на второто му детство свободата,

която даваме на всеки луд!

Влиза отново Лир.