Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Тананика.

Фа, сол, ла, ми.

ЕДГАР

Какво има, братко Едмънд? Защо си се замислил тъй дълбоко?

ЕДМЪНД

Мисля, братко, върху едно предсказание, което прочетох вчера. За последствията от затъмненията.

ЕДГАР

Нима се занимаваш с тези неща?

ЕДМЪНД

За жалост нещастията, за които то говори, се сбъдват! Противоестествени раздори между деца и родители, мор, оскъдица, изстиване на стари приятелства, междуособици в страната, заплахи и проклятия срещу крал и благородници, безпричинни подозрения, разбягване на привърженици, брачни нарушения и какво ли не още!

ЕДГАР

Че откога си се пристрастил към астрологията?

ЕДМЪНД

А ти откога не си се виждал с баща ни?

ЕДГАР

От снощи.

ЕДМЪНД

Снощи разговаряхте ли?

ЕДГАР

Цели два часа.

ЕДМЪНД

А дружески ли се разделихте? Не забеляза ли някакво недоволство в думите или в държанието му?

ЕДГАР

Не, защо?

ЕДМЪНД

Припомни си с какво може да си го засегнал и много те моля, избягвай да му се мяркаш пред очите, докато времето поохлади гнева му! Сега и да чуе, че си тежко пострадал, пак няма да му мине — така е разярен срещу теб!

ЕДГАР

Някой подлец ме е оклеветил!

ЕДМЪНД

И аз от това се боя! Моля те, бъди много предпазлив с него, додето яростта му се уталожи! Иди в стаята ми и стой там, докато не направя тъй, че да чуеш какво баща ни говори за теб. Моля те, върви! Ето ти ключа. И ако трябва да излизаш — само въоръжен!

ЕДГАР

Въоръжен?

ЕДМЪНД

Братко, съветвам те за твое добро: не излизай ни за миг без оръжие! Подлец да съм, ако срещу тебе не се готви нещо! Разказах ти какво съм видял и чул само в общи думи. Ти не можеш си представи истинския ужас на нещата! Моля те, побързай!

ЕДГАР

Но да ми се обадиш скоро!

ЕДМЪНД

Бъди спокоен, само за теб мисля!

Едгар излиза.

Един наивен татко и един

великодушен брат, незащитен

от чуждо зло, защото сам е чужд

за злобна мисъл — две чудесни жертви

за моя план! Той вече се избистря!

Умът ще ми издействува наследство,

а цел такава не подбира средство!

Излиза.

В двореца на Олбанския княз.

Влизат Гонерила и Освалд.

ГОНЕРИЛА

И, казвате, баща ми е ударил

придворния ми за това, че той

му бил сгълчал смешника?

ОСВАЛД

Да, госпожо.

ГОНЕРИЛА

Той вече ми досажда ден и нощ!

Не мине час и ще измисли нещо,

което предизвиква дрязги в двора!

Аз няма повече да го търпя!

Той вдига шум за всяка дреболия,

а рицарите му в последно време

са станали нахални! Щом се върне

от лов сега, кажете му, че съм

неразположена! И нека бъде

обслужван по през пръсти. Аз поемам

защитата ви.

Звук на рог.

ОСВАЛД

Туй е той, госпожо!

ГОНЕРИЛА

Срещнете го с нехайно морен вид,

пък нека се оплаче! Ще му кажа,

щом тук прислугата не му харесва,

да иде при сестра ми, със която

сме се сговорили да не търпим

прищевките му. Изкуфял дъртак,

опитващ се да упражнява още

властта, която е раздал! Кълна се,

тез старци вдетиняват се и трябва

като децата да се мъмрят строго,

когато почнат да лудуват много!

Помнете какво казах!

ОСВАЛД

Да, госпожо!

ГОНЕРИЛА

Със свитата му — също по-студено!

Последствията да не ви смущават.

Кажете го на свойте! Имам нужда

от повод да му кажа две-три думи.

Ще пиша на сестра си, и тя също

да действа тъй. Сложете за обяд!

Излизат.

Другаде в двореца на Олбанския княз.

Влиза — преоблечен — Кент.

КЕНТ

Сега да бих могъл да взема в заем

и чужди глас, навярно бих успял

в добрия замисъл, заради който

смених вида си! О, изгнани Кент,

ако на служба те приемат там,

отдето бе изпъден, може би

ще види господарят ти, че има

прислуга вярна и неуморима!

Звук на рог.

Влизат Лир, Рицари и Свита.

ЛИР

И да слагат обяда веднага! Не ща да чакам нито миг!

Излиза един от Свитата.

Какво има? Ти какъв си?

КЕНТ

Човек, сър.

ЛИР

Какъв по занятие? Какво търсиш тук?

КЕНТ

Занятието ми е, сър, да съм, какъвто изглеждам; да служа вярно, на който ми вярва; да обичам, който е честен; да говоря, с който е скъп на думи, да се боя от Страшния съд, да се бия, като няма как; и да избирам мръвката пред рибата.