Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ЛИР

Внимавай в камшика, шуте!…

ШУТЪТ

Истината е честно дворско куче — гонят я от дома с камшици; а мазната хрътка се топли край огъня и смърди до Бога!

ЛИР

Каква отровна рана за мен!

ШУТЪТ

Ей, ти, искаш ли да те науча на една приказка?

ЛИР

Казвай!

ШУТЪТ

Слушай, чиченце:

Учи, не поучавай!

Слухти и помълчавай!

Множи, не разхищавай!

Харчи, не заборчлявай!

С крадци не се сдружавай!

В кръчми за смях не ставай!

Пари на зар не давай!

Жени не посещавай!

Това запамети

и ще намериш ти,

подобно на мнозина,

тринайсет във дузина!

КЕНТ

И нищо и половина!

ШУТЪТ

Тогава е като защитна реч на неплатен адвокат. И ти не си ми дал нищо за поучението; ти от нищо можеш ли извади полза, чиченце?

ЛИР

Не, момчето ми! От нищо не се вади нищо!

ШУТЪТ (към Кент)

Кажи му тогава, че толкоз доход ще получава от земите си. Той на шут не вярва!

ЛИР

Горчиви ти са шегите, глупако!

ШУТЪТ

А знаеш ли, момчето ми, разликата между горчивия глупак и благия?

ЛИР

Не, кажи я!

ШУТЪТ

Тоз, който ти е казал:

„Предай им трона свой!“,

сложи го тук, до мене!

Ела, уж ти си той!

Сега глупаци двама

стоим — горчив и благ —

и разликата в туй е,

че ти си без калпак!

ЛИР

Глупак ли ме наричаш, шуте?

ШУТЪТ

Другите си титли ти ги раздаде. А тази ти е вродена!

КЕНТ

Това не беше изцяло глупаво, милорд.

ШУТЪТ

Не, цялата глупост не мога да я запазя само за себе си. Река ли да получа монопол 12 12 „… да получа монопол върху нея…“ — намек за монополите върху разните отрасли на производството, чрез чието раздаване английската корона обогатявала съкровището си. върху нея, лордове и сановници веднага ще поискат да имат дял в него. Че и висшите дами, и те ще гледат да клъвнат по трошица глупост. Ако ми дадеш едно яйце, чиченце, ще ти дам две корони.

ЛИР

Ти стотинки нямаш. С какви корони ще плащаш!

ШУТЪТ

С яйчни. Като срежа яйцето през средата и му изям вътрешното, двете корони от черупката ще бъдат за тебе. Защото ти, като разчупи короната си през средата и даде по половина на двете си дъщери, постъпи толкоз мъдро, колкото оня, дето пренесъл на гръб магарето през калта. Малко жълтък имаш ти под тази побеляла корона, щом си си дал златната! Ако някой умник ти каже, че това са думи на глупак, нареди да го нашибат като дважди глупак за лъжата му!

Пее.

„В тез наши времена глупците

за хляба ги е страх,

че станали са мъдреците

по-глупави от тях!“

ЛИР

Откога стана такъв песнопоец, безделнико?

ШУТЪТ

Откогато ти, чиченце, направи от дъщерите си свои майки. Защото, когато им даде пръчката си и си смъкна гащите, да те шибат с нея…

Пее.

„… заплакаха от радост те,

пък аз запях от жал,

че се държи като дете

предишният ни крал!“

Моля те, чиченце, вземи един учител по лъжене за шута си! Искам да го овладея това изкуство.

ЛИР

Ако те хвана в лъжа, глупчо, ще кажа да те нашибат с камшик!

ШУТЪТ

Ама чуден род сте ти и дъщерите ти! Те искат да ме бият, защото говоря истината; ти се готвиш да ме биеш, ако лъжа; а и ти, и те ме биете, когато мълча. Бих искал да съм всичко друго, само не шут! И все пак не ми се ще да съм на твоето място, чиченце. Ти си си остъргал пипето откъм двата края, така че нищо не ти е останало в средата. Ето една от стружките.

Влиза Гонерила.

ЛИР

Отново в бръчки? Струва ми се, дъще, че често напоследък сте сърдита!

ШУТЪТ

Ти беше мъж на място, когато нямаше нужда да се грижиш дали е сърдита, или не. А сега си една нула отзад без цифра отпред. Аз съм повече от теб сега. Аз съм поне шут, а ти си нищо!

(Към Гонерила.)

Добре, ще си държа езика. Нищо не казвате, но много се чете по лицето ви.

Мъм, мъм, мъм!

Дайте, гладен съм!

Сит, не знаех да събирам,

за трошица днес умирам!

Сочи Лир.

Ето една ошмулена шушулка!

ГОНЕРИЛА

Не само този шут, комуто всичко

сте позволили, сър, но и мнозина

от наглата ви свита постоянно

придирват, крамолят и предизвикват

непоносими разпри. Вярвах, сър,

че известен веднаж за тези буйства,

ще им поставите юзда навреме,

ала което досега видях

и чух от вас, ме кара да си мисля,