Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ЛИР

Как? Половината от мойта свита?

На втората неделя?

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Извинете,

не ви разбирам, сър!

ЛИР

Ще ви разправя!…

Към Гонерила.

Проклятие! Червя се, че ти дадох

да ми размекнеш твърдостта така,

че тез парливи сълзи, със които

не смогвам да се справя, те издигат

до себе си! Смърт! Смърт и мор над теб!

Да те накаже бащината клетва

с безбройни гнойни язви; да разкапе

в теб всяко чувство, всички сетива!

Две сълзи още, старчески очи,

и аз ще ви изтръгна, запокитя

и стъпча с влагата ви, както меси

грънчарят глината си!… Значи тъй?

Дотам сме стигнали? Така да бъде!

Аз имам друго чедо, по-любезно

и ласкаво от теб, не се съмнявам!

Ако узнае тя за туй сега,

ще издере лицето ти със нокти,

лисицо непризнателна! Аз сана

ще си го върна, няма да остана

тъй ниско паднал! Хич не си представяй!

Излиза, следван от Кент и Свитата си.

ГОНЕРИЛА

Видяхте ли как буйства, господарю?

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Макар да те обичам, Гонерила,

не бих могъл да бъда тъй пристрастен…

ГОНЕРИЛА

Не бързайте!… Хей, Освалд!

Към Шута.

А пък ти —

по-малко луд, отколкото хитрец —

марш с господаря си!

ШУТЪТ

Чичко Лир, чичко Лир, почакай ме! Не тръгвай без глупостта си!

Ако падне в капана

тази хитра Лисана,

без да чакам покана,

съдия ще й стана,

та до утре зарана

да е жива одрана…

Ала тук щом остана,

ще ме тикнат в зандана!

Излиза.

ГОНЕРИЛА

Добре го е намислил, няма що!

Сто рицаря! Ще бъде много умно

да го оставим да държи в готовност

сто опитни бойци, та щом поиска,

при всеки слух, прищявка, дребен повод,

да може да облегне лудостта си

на силата им и да ни държи

във своя власт!… Къде сте, Освалд? Освалд!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Дали не прекаляваш във страха си?

ГОНЕРИЛА

По-зле ще бъде, ако прекаля

в доверието. Нека да премахна

опасността, която ме заплашва

наместо да се плаша, че ще бъда

премахната от нея! Знам баща си.

За думите му писах на Регана —

ако приеме тя да го издържа

със всичките му рицари, макар да

съм я предвардила…

Влиза Освалд.

Кажете, Освалд,

готов ли сте с писмото до сестра ми?

ОСВАЛД

Готов, госпожо!

ГОНЕРИЛА

Вземете си охрана и на път!

Страха ми най-подробно й предайте

и с лични доводи го подкрепете

за убедителност! А след това,

без ни минутка бавене, обратно!

Освалд излиза.

Не, не, съпруже, без да ви упреквам

за млечно незлобивия ви нрав,

припомням ви, че дворът ни е склонен

по-скоро да ви съди за безгрижност,

отколкото да хвали благостта ви!

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Възможно е, но и за теб не знам

дали си далновидна чак дотам.

Безброй неща разваляме, защото

сме често недоволни от доброто.

ГОНЕРИЛА

Тогава щом…

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Добре, добре! Ще видим!

Излизат.

Пред двореца на Олбанския княз.

Влизат Лир, Кент и Шутът.

ЛИР

Бързай към Глостър! Отнеси това писмо на дъщеря ми, но не й казвай нищо освен онуй, за което те попита, като го прочете! Ако усърдието ти се окаже от бавните, ще съм стигнал там преди тебе.

КЕНТ

Няма да мигна, преди да съм отнесъл писмото ви, господарю!

Излиза.

ШУТЪТ

Ако мозъкът на човека беше в ходилата му, дали от много мислене нямаше да ни излизат мазоли?

ЛИР

Щяха сигурно.

ШУТЪТ

Тогава радвай се — твоят ум няма да има нужда от меки пантофи.

ЛИР

Ха-ха-ха!

ШУТЪТ

Ще видиш, че другата ти дъщеря ще се отнесе към теб по същия начин, защото, макар тя да прилича по вид на тази, колкото киселицата прилича на сладката ябълка, аз си знам, каквото си знам.

ЛИР

Какво знаеш, момчето ми?

ШУТЪТ

Че на вкус ще е толкоз различна от нея, колкото една киселица е различна от друга киселица. Ти можеш ли ми каза, защо носът ни е насред лицето?

ЛИР

Не.

ШУТЪТ

За да има човек от двете му страни по едно око, та което не може да подуши с носа си, да го вижда с очите!

ЛИР

Несправедливо постъпих с нея.

ШУТЪТ

А как стридата си прави черупката, знаеш ли?

ЛИР

Не.

ШУТЪТ

И аз не знам, но знам защо му е на охлюва къщата.