Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ЕДМЪНД

Когато, убедил се, че е твърд

във своя замисъл, направих опит

да го заплаша, че ще го издам,

той каза ми през смях: „Нима си мислиш,

безправни извънбрачен изтърсако,

че колкото и да те знаят честен,

на думите ти някой ще повярва,

когато аз изляза срещу теб?

Което отрека — а ти да знаеш,

че всичко упорито ще отричам,

дори и да използваш моя почерк! —

ще го припиша аз на теб и твойте

попълзновения и низки козни,

а ти недей мисли, че всички тук

са тъй глупци, та да не се досетят,

че ползата, която би извлякъл

от мойта смърт, за тебе би била

добра причина да ме искаш мъртъв!“

ГЛОСТЪР

Закоравял мерзавец! Ще отрича

писмото си? Не аз съм го зачевал!

Тръбен звук.

Това е князът ни! Защо ли иде?

Ще го помоля да затвори всички

пристанища за подлия беглец

и ще разпратя неговия образ

навсякъде из кралството, така че,

където иде, да го разпознаят!

А пък за тебе, предани мой синко,

ще сторя нужното, за да те видя

наследник на земите ми!

Влизат Корнуолският княз, Регана и Свита.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Привет, приятелю! Едва пристигнал,

и вече чувам странни новини!

РЕГАНА

Ако е вярно всичко, няма казън,

достойна за злодея! Как сте, графе?

ГЛОСТЪР

Разбито е сърцето ми, госпожо!

Сломи се мойто старческо сърце!

РЕГАНА

Смъртта ви да замисля син ви Едгар,

кръщелникът на нашия баща?

ГЛОСТЪР

Срамът ми иска да го скрие, лейди!

РЕГАНА

Доколкото си спомням, той бе близък

с разпуснатата свита на баща ни?

ГЛОСТЪР

Не знам, мадам! Това е толкоз грозно!

ЕДМЪНД

Да, лейди, той дружеше с тази паплач.

РЕГАНА

Тогава нищо чудно, че е имал

тъй подъл замисъл! Навярно те

са го подсторили да умъртви

нещастния старик, за да прахосат

имуществата му. Сега получих

известие от своята сестра,

в което тя така ми ги описва,

че ако те пристигнат у дома ни,

мен няма да ме има!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Мене също!…

Узнавам, Едмънд, че сте бил оказал

съдействие синовно на баща си.

ЕДМЪНД

Изпълних само своя дълг, милорд.

ГЛОСТЪР

Да, той разкри кроежа на злодея

и след това получи, вижте, рана

при своя опит да го залови!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Потеря пратихте ли?

ГЛОСТЪР

Да, милорд.

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Докарат ли го тука, няма вече

да прави зло! Възползвайте се, графе,

за тази цел от пълната ми власт

по свое усмотрение! Вас, Едмънд,

показал смелост и синовна обич,

ний взимаме при себе си. Такива

достойни за доверие младежи

са нужни нам. От днеска сте приет

във двора ни!

ЕДМЪНД

За другото не знам,

но верен ще ви бъда, сър!

ГЛОСТЪР

За него

и аз благодаря ви, ваша милост!

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Сега узнайте за какво дошли сме…

РЕГАНА

… в тъй странен час, тропосвайки си път

през черната одежда на нощта.

Причини важни, благородни Глостър,

ни карат да ви искаме съвет.

Сестра ни писа — и баща ни също —

за разпри между тях и аз намерих

за по-разумно да им отговоря

не от дома. За отговора чакат

отвън носителите на писмата.

Поуспокойте се, добри ни графе,

и дайте ни добър съвет във тоз

налагащ бързи действия въпрос!

ГЛОСТЪР

На вашите услуги съм, госпожо!

Добре дошли във скромния ми дом,

ваши величества!

Тръбен звук.

Излизат.

Пред замъка на Глостър.

Влизат — от различни страни — Кент и Освалд.

ОСВАЛД

Добро ти осъмване, друже! От замъка ли си?

КЕНТ

Аха!

ОСВАЛД

Къде можем да оставим конете си?

КЕНТ

Ей го блатото!

ОСВАЛД

Не, бъди тъй добър да ми кажеш!

КЕНТ

Не ща да бъда добър за теб!

ОСВАЛД

Тогава и аз не ща да те виждам!

КЕНТ

Гледай да не ме видиш в Бъхтибърските кошари!

ОСВАЛД

Какво искаш ти, бе? Аз не те зная дори!

КЕНТ

Но аз те знам добре тебе!

ОСВАЛД

Е, кой съм, като ме знаеш?

КЕНТ

Един мерзавец, един негодник, един лапач на огризки, това си ти! Подъл, надут, празен лакей! Кирлив вълнен чорап 15 15 „… вълнен чорап…“ — т.е. лакей, човек от долен социален слой; благородниците от Шекспирово време носели копринени чорапи. с не повече от сто фунта и три ливреи! Пъзльо, който се мъкне по съдилища, защото има тъй лилийно черно дробче 16 16 „… лилийно черно дробче…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за вместилище на смелостта; белият, „млечен“, чер дроб бил синоним на страхливост. , че не му стиска да извади меч! Мръсно, суетно конте, дето знае само да се кълчи пред огледалото! Мазен кучи син, голтак без наследство! Угодник и господарски сводник, смес от слуга, подлец, просяк, страхливец и наследник на улична пачавра! Мръсен пес, който ще накарам да заквичи до небесата, ако оспори само една сричка в този поменик от титли!