Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

вида на тези най-злочести люде,

които нищетата е успяла,

убивайки човешкото у тях,

да принизи до животински образ:

със кален лик и сплъчкани коси,

укрил си срамотите с мръсна дрипа,

в нарочна голота ще срещна всички

небесни дъждове и ветрове.

В страната дава ми плачевен пример

безброят лъжепитомци от Бедлам,

които впиват гвоздеи и клечки

от розмарин във вкочанени мишци

и тъй — ту с грозни клетви, ту с молитви —

си просят хляба по селца във нужда,

самотни воденици и кошари,

печални хижи. Като „Том без дом“

все пак си нещо; като Едгар — нищо!

Излиза.

Пред замъка на Глостър.

Кент седи в стеги. Влизат Лир, Шутът и Рицар.

ЛИР

Но как заминали са, без да върнат

обратно моя пратеник?

РИЦАРЯТ

Научих,

че в навечерието те изобщо

не са и мислили да заминават.

КЕНТ

Здравейте, благородни господарю!

ЛИР

Ха! Ти какво? Забава ли си правиш

със този срам?

КЕНТ

Не, господарю мой.

ШУТЪТ

Ха-ха! Малко груби жартиери си е надянал! Конят се връзва за устата, кучето и мечката — за врата, маймуната — за кръста, а човекът — за краката. Щом много риташ, нахлузват ти дървени чорапки!

ЛИР

Кой толкоз не зачита твойта служба;

та е посмял да те накаже тъй?

КЕНТ

„Кои.“ Те бяха двама — дъщеря ви

и нейният съпруг.

ЛИР

Не!

КЕНТ

Да!

ЛИР

Не, казвам ти!

КЕНТ

Да, казвам ви!

ЛИР

Не биха го направили!

КЕНТ

Направиха го все таки!

ЛИР

Заклевам се във Зевса — не!

КЕНТ

Заклевам се във Хера 22 22 Хера (мит.) — гръцка богиня, царица на боговете, сестра и съпруга на Зевс; покровителка на брака и на съпружеската любов. — да!

ЛИР

Не могат

да дръзнат, да помислят, да извършат

такова оскърбление към мен!

Това е по-ужасно от убийство!

Кажи с какво заслужи или те

в какво са прекалили, та да бъде

така наказан кралският посланик?

КЕНТ

Тъй стана, господарю, че когато

пристигнах във двореца и им връчих

писмата ви, преди да се надигна

от мястото, където в знак на почит

бях коленичил, в залата, задъхан,

вонящ от пот, довтаса друг вестител

и с труд изпъшкал няколко привета

от господарката си Гонерила,

не гледайки дали прекъсва други,

предаде своето писмо, което

накара дъщеря ви и мъжа й

да свикат свойта свита и да яхнат

без бавене конете си. На мене

бе хладно казано да ги последвам

за отговора. Тука срещнах оня,

чиято вест тъй лошо бе постлала

на моята, и който неотдавна

се бе държал нахално с ваша милост.

По-войнствен, отколкото разумен,

извадих меч. Той сбра със крясък всичко

и зет ви с дъщеря ви повелиха

да бъда стегнат във позора, който

сам виждате, кралю!

ШУТЪТ

Не е минала още зимата, щом дивите гъски хвърчат нататък.

Бащата е в парцали —

децата са гневливи;

бащата е с чували —

децата са грижливи.

А Фортуна, курва дърта,

пред бедняка ключ превърта!

Но въпреки това на теб дъщерите ще ти платят така щедро — на дребно и едро, — че няма да ти стигне година да го претеглиш!

ЛИР

О, бесен пристъп! Ярост хистерична,

не се надигай! Стой си долу там!

Къде е тази моя дъщеря!

КЕНТ

Със графа в замъка му, господарю.

ЛИР

Вий стойте тука! Ще отида сам.

Излиза.

РИЦАРЯТ

А друга пакост да не си извършил?

КЕНТ

Не, никаква! Кажете ми, защо е

така оскъдна свитата на краля?

ШУТЪТ

Ако си в стегите за такъв въпрос, заслужил си ги.

КЕНТ

Защо, глупако?

ШУТЪТ

Ще те пратим на училище при баба мравка, да те научи, че щом падне сняг, вече няма работа. Всички, които вървят подир носа си, се водят от очите си — освен слепците, — а и няма нос да не може да подуши кога някой е почнал да смърди. Щом голямото колело се търкаля надолу, пускай се навреме от него, че инак ще ти строши врата; а другото, дето се изкачва, дръж се за него здраво — то ще те извлече нагоре! Ако някой мъдрец ти даде по-добър съвет, дай си ми моя обратно! Нека само негодниците го следват, щом глупак го дава!

Тоз, който за пари е с теб,

умник е той голям

и вихър духне ли свиреп,

ще те остави сам.

А твоят шут и в сняг, и в студ