Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Едгар“

Хм! Заговор! „… да заспи и да трябваше аз да го събуждам…“ Едгар, син ми, да има ръка да напише такова нещо? Сърце и ум да го помисли?… Кога го получи? Кой ти го донесе?

ЕДМЪНД

Никой, милорд. Там е хитростта! Намерих го на пода в стаята си, подхвърлено през прозореца.

ГЛОСТЪР

А почеркът на брат ти ли е?

ЕДМЪНД

Ако писмото беше за нещо добро, милорд, щях да се закълна, че е неговият; но при такова съдържание бих се радвал да не е.

ГЛОСТЪР

Неговият е!

ЕДМЪНД

Ръката му го е писала, милорд, но сърцето му, надявам се, не е участвало.

ГЛОСТЪР

Друг път да ти е подмятал нещо по този въпрос?

ЕДМЪНД

Никога, милорд, но често съм го чувал да поддържа, че когато децата станат пълнолетни, а родителите им почнат да стареят, с доходите трябвало да се разпорежда синът, а бащата — да бъдел под негова опека.

ГЛОСТЪР

Ах, негодникът му с негодник! Същото, което застъпва и в писмото си! Отвратителен негодник! Мръсен, гнъсен, омразен негодник! Противоестествен мерзавец! Върви, момко, върви и ми го докарай тук! Ще кажа да го задържат! Мръсен негодяй! Знаеш ли го къде е?

ЕДМЪНД

Не знам, милорд. Но, вярвайте ми, ще постъпите добре, ако благоволите да отложите избухването на гнева си срещу брат ми, докато не получите сигурно потвърждение за недобрите му помисли, защото, ако незаслужено го накажете, това ще хвърли петно върху честта ви и ще подрони съвсем чувството му за дълг към вас. Залагам живота си, че това писмо е написано не с лоши намерения, а за проверка на моята честност!

ГЛОСТЪР

Тъй ли мислиш?

ЕДМЪНД

Ако ваша милост смята за уместно, аз ще ви настаня там, откъдето ще можете да чуете разговора ни по този въпрос и да узнаете истината със собствените си уши. Това би могло да стане още тази вечер.

ГЛОСТЪР

Не може да бъде такова чудовище!

ЕДМЪНД

И не е, бъдете сигурен!

ГЛОСТЪР

За баща си, който тъй нежно и силно го обича! Земя и небе! Едмънд, бръкни в него! Обърни му душата наопаки, моля те! Действай, както намериш за добре! Титлата ти давам за истината!

ЕДМЪНД

Веднага ще го потърся, сър. Всички средства ще хвърля, за да изпълня задачата си, и ще ви съобщя за стореното.

ГЛОСТЪР

Тези затъмнения на слънцето и на луната напоследък не ни предвещават нищо добро! Както и да умуват върху тях природните науки, природата ни страда от зловредните им влияния. Любовта се охлажда, дружбата слабее, братя се смразяват. В градовете — бунтове, по селата — раздори, в дворците — предателства. Ето, и връзката между баща и син разкъсана! Този мой негодник изпълнява предсказанието „чедо против баща“. Кралят ни се отклони от природния закон — и това е казано! „Баща против чедо.“ Свърши се доброто ни време: интриги, двуличия, измени и всякакви гибелни безредици ще ни преследват по петите до гроба. Проникни му в душата, Едмънд! Ти няма да загубиш от това! Само предпазливо! И благородният, откровеният Кент — в изгнание! А каква му е вината? Че е честен! Странно!

Излиза.

ЕДМЪНД

Ей го върха на човешката глупост: когато нещо ни върви накриво — най-често поради крайностите на собствената ни природа, — да стоварваме винаги вината за нещастията си върху слънцето, луната и звездите. Като че сме нехранимайковци по календарна необходимост; глупаци вследствие на небесна принуда; мошеници, крадци и мерзавци благодарение на астрални надмощия; лъжци, пияници и прелюбодейци в резултат на планетни влияния; и изобщо измет от всякакъв вид поради неудържими тласъци свише! Какво по-славно оправдание за всеки женкар от това да припише пърчовския си нагон на някоя звезда! Баща ми се е съешил с майка ми под опашката на Дракона и аз съм врекнал под Голямата мечка, та затова съм сега грубиян и тичам по курви! По дявола, щях да съм този, който съм, дори и най-невинната звездица да беше мигнала, когато майка и татко са майсторили незаконния си изтърсак!

Влиза Едгар.

Ей го и моя човек, тъкмо навреме, като развръзка в древна комедия! Ролята ми е на ужасен меланхолик, въздишащ като някой смахнат Том, пуснат от Бедламската лудница 11 11 „… Том… от Бедламската лудница…“ — след закриването на манастирите в Англия (XVI в.) бившият Витлеемски (Бедлам — Витлеем) манастир в Лондон бил превърнат в лудница. След известно „лекуване“ хронично болните бивали пускани с разрешение да 781 просят. Народът им дал прякора Томовци от Бедлам; мнозина умствено здрави бедняци симулирали лудост, за да могат да просят като Томовци из страната, без да бъдат наказвани за скитничество. . О, тези затъмнения ни вещаят страшни ежби!