Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ГОНЕРИЛА

Не ни учи!

РЕГАНА

Ти виж

на господаря си да угодиш,

че той те взе от милозливост само —

за свойто твърдоглавие голямо

ти заслужаваше съдба по друга

от тази тук, смекчена без заслуга!

КОРДЕЛИЯ

Най-хитрата измама има срок,

в позор ще свърши скритият порок!

На добър час!

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Корделия, ела!

Излиза заедно с Корделия.

ГОНЕРИЛА

Сестро, имам да ти кажа не малко неща, които засягат и двете ни най-пряко. Доколкото разбирам, баща ни заминава още днес.

РЕГАНА

Точно така, и то с теб. Идния месец ще гостува у нас.

ГОНЕРИЛА

Сама виждаш колко непостоянна е старостта му. Опитът, който досега сме натрупали, не е малък. Ето, той винаги е обичал най-много сестра ни, а сега съвсем ясно беше, че я прогони, без дори да размисли.

РЕГАНА

Старческа болест. Но той никога не се е познавал добре.

ГОНЕРИЛА

Да, припрян беше дори в най-здравите си и зрели години. А сега ще трябва да търпим от старостта му не само дълбоко вкоренилите се в характера му недостатъци, но и сприхавото своенравие, което носят болнавите и жлъчни години.

РЕГАНА

Чакат ни внезапни избухвания като това изгонване на Кент.

ГОНЕРИЛА

И любезности като сбогуването му с френския крал. Чуй съвета ми, трябва да действаме дружно. Ако баща ни при такова състояние на духа си продължи да ни налага своята воля, днешното прехвърляне на властта ще бъде обида за нас.

РЕГАНА

Трябва да обмислим добре всичко това.

ГОНЕРИЛА

Но и да действаме бързо, преди да е станало късно!

Излизат.

В замъка на Глостър.

Влиза Едмънд с писмо е ръка.

ЕДМЪНД

Природо, ти си моята богиня —

на твоите закони аз ще служа!

Защо да трябва да се подчинявам

на злия обичай, да се оставям

на правната дребнавост да ме граби,

понеже съм се появил дванайсет

или петнайсет месеца по-късно

от брат си? Извънбрачен! Незаконен!

Неистински! Защо? Какво ми има?

Добре съм сложен, хубав, с остър ум

като плода на всяка честна майка!

Защо клеймят ни с думи като „долен“,

„позорен“, „низък“? Низък — този, който

във страстните грабежи на плътта

получил е по много буйна сила,

отколкото отива за цял полк

от хапльовци, заченати със мъка

помежду сън и яве, в уморено

и спарено легло? Добре тогава,

законни Едгар — твоите земи

ще станат мои! Нашият баща

обича своя незаконен Едмънд

като законния си… Ха! „Законен“ —

красива дума! Но помни, законни,

че ако планът с туй писмо сполучи,

то Едмънд, незаконният, ще стъпи

на шията ти! Чувствам как раста!

Потръгва ми, усещам го! Природо,

подкрепяй незаконните си рожби!

Влиза Глостър.

ГЛОСТЪР

Французинът обиден! Кент изгнан!

Самият крал заминал посред нощ,

разменяйки корона за издръжка!

И всичко тъй набързо!… Едмънд! Казвай!

Какви са новините?

ЕДМЪНД

Никакви, ваша милост.

ГЛОСТЪР

Защо се опитваш да скриеш това писмо?

ЕДМЪНД

Наистина не знам никакви новини, милорд.

ГЛОСТЪР

Какво четеше те питам!

ЕДМЪНД

Нищо, милорд.

ГЛОСТЪР

Нищо? Защо тогава побърза да го мушнеш в джоба си? Когато нещо е нищо, няма защо да се крие. Дай, дай да видим! Ако е нищо, няма да ми трябват очилата.

ЕДМЪНД

Моля ви да ме извините, сър! Писмото е от брат ми. Не съм го още дочел, но докъдето стигнах, струва ми се, че не е за вашите очи.

ГЛОСТЪР

Давай писмото, господине!

ЕДМЪНД

И да ви го дам, и да се откажа — все ще ви разгневя. Доколкото разбрах, съдържанието му е осъдително.

ГЛОСТЪР

Давай, давай!

ЕДМЪНД

За чест на брат си вярвам, че той го е написал само за да изпита моята добродетелност.

ГЛОСТЪР (чете)

„Това осветено от законите уважение към годините ни отравя най-хубавото време, като ни държи далеч от богатствата ни до деня, в който вече старостта ни няма да знае какво да прави с тях. Почва да ми тежи като безсмислено робство това подчинение на една старческа власт, която ни яха не защото е силна, а защото я търпим. Обади ми се, да поговорим по-надълго за това. Ако можеше баща ми да заспи и да трябваше аз да го събуждам, ти щеше да се радваш завинаги на половината от доходите му и да се ползваш до гроб от обичта на своя брат.