Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Някои мъже с такава структура, на които на всичко отгоре липсва и жизнена свежест, обичат да убеждават себе си и партньорките си, че са се издигнали над плътската любов и че в лицето на жената виждали преди всичко духовната спътница. Те правят от бедата добродетел, назовават немощта си „аскетизъм“ и очакват да им се възхищават. Такъв мъж може да се свърже с подобно структурирана жена и да образуват съвсем добра и в никакъв случай малоценна двойка, която живее като брат и сестра, без да познава страстната любов.

За невротичен избор на партньор се говори, когато той е мотивиран именно с неправилното поведение на личността. Така покорният мъж привидно случайно намира властолюбива жена, а властолюбивият мъж — на всичко съгласна, непретенциозна жена (или той я моделира, за да стане такава).

В практиката от време на време се срещат мъже, които са потентни само при жени с определена въшност и характер (напр. при стареещи или съвсем млади, с момински вид, съпротивляващи се или податливи, при жени, които ги превъзхождат или са превъзхождани, и др.). Други пък са способни за коитус, когато половият акт е забранен или е незадължаваща и необвързваща предбрачна или извънбрачна връзка. Тези видове ограничена потентност могат по правило да се обяснят с грешки във възпитанието, на фона на господствуващ в семейството погрешен идеал за жената. Подобен е примерът, даден по-долу. При по-добро, съответствуващо на новите условия на живот сексуалноетично възпитание, те постепенно изчезват.

Четиридесет и осем годишен ерген с висше образование живее заедно с майка си. Бащата отдавна е починал. Майката пази единствения си син като зеницата на окото си. Винаги се е грижила и все още се грижи за телесното и духовното му благополучие. Ако някога той не се чувствува добре, тя е много загрижена и прилага всички съответни средства на народната медицина. Тя го държи настрана от всички житейски грижи. Той не счел за необходимо да се ожени и не искал да отнеме на „мамчето“ възможността да се грижи за него. Имал много приятелки, сношавал се с тях. Въпреки богатите възможности, които професията му предлагала, не успял да намери жена, която да отговаря на предствата му, създадена по образа на грижливата майка и същевременно отговаряща и на другите му изисквания. Най-често той имал едновременно няколко приятелки: една майчински загрижена, друга за духовен контакт, трета, която предпочитал полово. За женитба никога не е мислил. У всяка жена намирал недостатък. Най-после се запознал с жена, която притежавала всички предимства. Той бил по-продължително време във връзка с нея, вярвал, че ще бъде щастлив с нея и за пръв път се замислил за женитба. Когато тя също настояла за брак, той станал импотентен в продължение на месеци с изключение на едно сношение при бегла среща с друга жена. Страхът от брака, т.е. от личната отговорност, от мисълта, че ще трябва да се откаже от майчината грижа, страхът от задълженията като съпруг предизвикал импотентност у този негоден за живота мъж. Въпреки възрастта и образованието си той останал на детско стъпало в развитие и импотентността, която наистина го измъчила, снела от плещите му бремето на едно важно решение в живота. Той останал под майчиното покровителство. „Наистина исках да се оженя. Само импотентността ми попречи.“ Така той маскира пред себе си и пред изоставената си годеница истинските причини за сексуалния му банкрут.

Хипохондрични 38 38 Хипохондрия (гр.) — страх от въображаема, несъществуваща болест (б.ред.). мъже, които смятат, че при сношение губят сили и се омаломощават, понякога стават импотентни поради мисълта, че трябва да се „пазят“.

38-годишен неврастеник, който въпреки липсата на болест се мислел за толкова болен, че претендирал за пенсия по инвалидност, през почивните дни бил горе-долу потентен, но едва веднъж в месеца. Ако в този интервал все пак се стигало до сношение, след това той се чувствувал така отпаднал, че искал да взема по два дни отпуск по болест. Мъчил се да възстанови привидния преразход на сили с витамини и продължителен сън.

Освен това съществуват апатични и търсещи само удобство мъже, които се задоволяват повече с ядене, пиене и други удоволствия, отколкото с един любовен час, и вследствие на флегматичността си и липсата на пориви много рядко искат и могат да извършат полов акт. Те също така рядко посещават консултацията заради импотентността си, както и равнодушните саможивци. За тях узнаваме само от нещастните им жени. Изобщо изглежда, че мъжете страдат от импотентността си толкова по-малко, колкото по-малко са способни на дълбока любов към жените си.