Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Наистина импотентните невротици са по-малобройни, но те се лекуват по-трудно, защото трябва да преодоляват последиците от неправилното си възпитание и досегашния си начин на живот. Още по време на краткия разговор много от тях се разпознават веднага по неправилното им психическо поведение, по бедното им на афекти държание, по недостатъчната им сърдечност и контактност. С някои от тях е възможно да бъде създаден необходимия за лечението контакт само след значителни усилия.

Особена форма представляват високомерните, всезнаещи, егоцентрични, самовлюбени мъже, които нямат антена за другия, за човека, който е до тях; те не са в състояние да създават съзвучие на чувствата с партньорката си, те не са способни да се раздават и да бъдат щастливи, когато живеят за някого другиго и да виждат в това човешко щастие. Мъжете с такъв характер не страдат много от импотентността си. Те идват в консултацията по друг повод и само покрай другото говорят с неудоволствие за непълноценния си полов живот. Задоволяването на жената не им е толкова присърце, колкото собственото удоволствие и значимост. Те са твърде много ангажирани със себе си. Между тях има не един неспособен за любов особняк, който не може да даде нищо на жената. Такива мъже често избягват психотерапията, когато това им струва усилия и свободно време, макар че точно тя им е необходима. Някои от тях временно играят ролята на донжуани, наслаждават се на евтини успехи с жени и се опитват пред себе си и пред мъжкото обкръжение да прикрият липсата на чувство с големия брой на победите. В основата си това са само разновидности на импотентността. На първо място тези мъже са неспособни за изживяване, вътрешно празни и чувствуват по някакъв начин несъдържателността на беглите си познанства, разминаването си с щастието, за което не са дорасли и дозрели. На второ място те са лишени и от физиологичното състояние на потентността. Само симптомът се е променил, но не и основата му — незрялата личност. Те с удоволствие заемат позата на горещи любовници, за каквито се представят, и се мъчат да влязат в тази роля. Опитват се да обкръжат с неестествен патос своите редуващи се любовни връзки и излизат от тях необогатени, защото сами са неспособни да дадат нещо. Трябва да споменем и свръхстрахливите, неуверени, затормозени пациенти, които свиват знамена пред всяка трудност и изобщо не могат да се оправят от неуспехите си.

Известно е, че мъжете, при които половата зрелост е настъпила по-късно, имат по-често смущения в потентността от нормално и рано преминалите през пубертета.

Друга, още по-често срещана форма на обусловена от личността импотентност се открива редовно при ананкастни 37 37 Ананкастен (гр.) — склонен към натрапливи мисли (б.ред.). характери. Това са хора, които като че ли се чувствуват заставени от някаква вътрешна принуда постоянно да проверяват, да се съмняват и да премислят. Те не са в състояние да прогонят определени мисли, които непрекъснато им се натрапват, макар те самите да ги считат за излишни и безсмислени. Като се има пред вид описанието на страха на очакването, става ясно, че ананкастните мъже попадат по-лесно от другите в смущения на потентността. Тези мъже най-често са прекалено точни, даже педантични, прекалено много разсъждават, мислят за сексуалната си функция, за евентуалния неуспех, за реакцията на жената и за всички възможни смущения и проблеми, така че сексуалните им пориви не могат да се разгърнат — те се задушават от размишления и съмнения. Такива мъже са заети изцяло с разсъждения даже в онези моменти, когато би трябвало да се радват, да обичат, силно да желаят и да се наслаждават.

Ако към натрапливото мислене и умуване се прибави свръхчувствителност към всичко, което се отнася до собствената личност, тогава заплахата за потентността става пълна.

Тридесет и седем годишен служител идва по настояване на жена си в консултацията. Той неочаквано поискал да се откаже от запланувано пътуване през отпуската си, защото негова колежка имала нещо против него. Това го занимавало денонощно и той бил на мнение, че не може да замине до окончателното изясняване на случая. По подобен повод той вече сменял службата си един път, но на новото място пак се появили причини за непрекъснато умуване. От 3 години насам бил напълно импотентен, след като и в предшествуващите години на брака половото сношение му се удавало много рядко, и то горе-долу. Всевъзможни мисли минавали през главата му дори когато се опитвал да осъществи сношение. Поради често преживявания неуспех той дълго умувал дали да се осмели отново да опита. Най-често се отказвал. Решавал ли се на това, предвиждал жалък изход. На пациента липсваше емоционален заряд. С часове наред измъчвал много разбраната си съпруга със своите натрапчиви мисли. От тези мисли той страдаше повече, отколкото от импотентността си. Самотността на жена му не го засягаше.