Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Телесните особености на жената, колкото и желани да изглеждат на мъжа, и в любовният акт са свързани неразривно с цялата личност на жената. Те добиват значение за потентността на мъжа едва в рамките на цялостните отношения между партньорите. Сексуалното сливане е само част от жизнения процес, който свързва жената и мъжа и зависи повече от многообразните форми на междучовешките контакти, отколкото от споменатите телесни белези. В случай че мъжът се ръководи само от последните, с голяма вероятност брякът някой ден ще се разпадне, ако нещо друго не свързва съпрузите. В хода на съвместния живот, на съвместната дейност и в общите стремежи на преден план все повече и повече излизат по-постоянните и не по-малко привлекателните особености на характера и човешките качества на жената. Те се свързват с телесните форми на женствеността и оформят индивидуалната същност на жената, която може да стане решаваща за сексуалния конфликт. „Красота“ и „прелест“ са не само понятия за телесните форми и въшния облик; те са телесният израз на личността. Дори най-примитивният мъж не черпи удоволствие от половия живот само от прегръдката с чисто физическата женственост. „Чувствеността получава прелестта си от духа и от сърцето“ (Вовенарг). Мъжът, който още не е разбрал това и сам не го е почувствувал, трябва още много да научи за любовта, защото ще му се изплъзне най-хубавото в половия живот. При идеална любов телесното и духовното разположение един към друг се сливат в неразделно единство. Тя предпазва и от импотентност.

Тъй като любовта пронизва всички области на живота, не една форма на женското тяло, която е несъвършена за един безстрастен наблюдател, за влюбения е силен възбуждащ фактор, защото принадлежи на любимата.

Потентността на здравия мъж не се ограничава само върху една жена с определени прелести. Той е в състояние да общува (и сексуално) с всяка жена, която съответствува на цялостната му жизнена нагласа. „Твърдо съм убеден, че мъжът, който не изпитва нещо като привързаност към целия нежен пол, не е в състояние да обича една-единствена жена, както трябва“ — казва Л. Стърн с вещината на психолог. Поради това вината за импотентността на мъжа не бива да се приписва безогледно на жената, защото не била „единствено подходящата“ за него партньорка.

Това, разбира се, не я освобождава от задачата да му помогне да преодолее импотентността си със своето поведение.

Повечето импотентни мъже имат прелестни жени, които и телесно напълно отговарят на мечтите им (трябва да добавим, че мъжете, чиито жени не им предлагат достатъчна телесна възбуда за ерекция, рядко посещават консултацията, тъй като знаят причината за смущенията си; някои от тях се привързват към други жени, с които са потентни).

При повечето от мъжете с дължащи се на партньорката смущения потентността изчезва внезапно или постепенно, временно или задълго поради неуместното поведение на жените им, поради вътрешно отчуждение или дори само поради това, че жената полово не е достатъчно активна и отзивчива в сексуално отношение.

Двадесет и седем годишен, малко мекушав инженер, се сгодил с 23-годишна медицинска лаборантка. Всички опити за полово сношение с нея били неуспешни. Той много я обичал, уважавал, почитал над всичко и искал да се задомят. Преди това имал бегло познанство с едно хубаво момиче, което съвсем не било по-красиво от годеницата му. За сключване на брак с това момиче изобщо не били говорили. С него той могъл да се сношава почти без затруднения. Когато понякога си представял годеницата си като уличница, не толкова почтена и строга, получавал ерекция и се отдавал на тези мисли дотолкова, че не могъл да избегне мастурбацията. След един карнавал годеницата му се държала чувствено с него — така, както той си мечтаел. Тогава за пръв път му се удало да вкара члена си. Актът обаче трябвало да бъде прекъснат поради някаква друга причина. В този случай нещата се усложнили от несръчните, равнодушни и обезкуражаващи реакции на годеницата. Когато той предприел един от първите си опити, тя казала, че членът му бил още много мек. Неведнаж тя му подхвърляла за добрата потентност на предишния си приятел и способността му да я задоволява. Най-после тя му заявила, че търпението й се било изчерпало, че нервите й не издържат постоянните подигравки и че иска да се разделят, ако в най-кратък срок положението не се промени. Отчаян, той дойде в консултацията, защото вече не смеел да се доближи до нея. За съжаление жената не бе съгласна на разумно сътрудничество и развали годежа. Любовта й не ще да е била грандиозна въпреки твърдението й, че била охладняла само поради неговата импотентност.