Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Най-успешен се оказа следният подход: една до две седмици взаимни нежности, които не бива да докосват половите органи на двамата и гърдите на жената. Още при това човек се научава да се наслаждава на усещанията от докосването и по правило се явява желанието за по-далеч отиващи контакти. В следващия, също толкова дълготраен период ласките и целувките могат да се разпространят по цялото тяло; при това мъжът и жената трябва да действуват активно и да получават пасивно. Най-често при това неволно се достига поне до мимолетна ерекция. Ако в този стадий единият или двамата почувствуват стремеж за сексуално разтоварване, партньорите могат взаимно да си помогнат чрез стимулиране с ръка. Те трябва да се научат да възприемат този вид полово сношение, а също така и да си казват по какъв начин той се осъществява най-успешно.

Не един мъж със смущения в потентността споделя, че вече е опитвал да задоволи жената посредством мануално или орално дразнение на клитора, но срещал отказ, мотивиран със забележката: „Или както трябва, или никак.“ Някои жени харесват от време на време задоволяването по този начин. С течение на времето обаче тези техники загубват еротичното си съдържание, ако се упражняват постоянно и само защото мъжът не е в състояние да се сношава полово по друг начин. Някой прекрасен ден при не една жена оргазъмът няма да може да се достигне по този начин или ще бъде предизвикан само рефлексно. Жените считат този начин за временна мярка; те чувствуват липсата на ерегиралия пенис, който считат не само като възбуждаща част на мъжкото тяло, но и като доказателство за сексуалноеротичната си привлекателност.

Следователно успехът зависи не на последно място от нагласата на жената спрямо сексуалността и спрямо мъжа си. Колкото повече тя го обича, толкова по-малко значение има начинът на половото общуване. Двойката сама би издала свидетелство за бедност на любовта и на еротичното си въображение, ако интимното щастие зависеше само от това, дали мъжът може да извършва акта „нормално“, или не. Колкото повече се мисли, че това е критерият за мъжественост, толкова по-застрашена е потентността. Не е необходимо жената да се отрече, но и не бива да настоява за начина, който й се струва единствено нормален, но в момента не може да бъде приложен. В противен случай пътят към него се прегражда. Както за мъжа би трябвало да се разбира от само себе си, че той трябва с търпение и отзивчивост да помогне на жената с аноргазмия да стане способна за изживяване вместо да я потиска още повече с недоволството си, така и жената трябва да счита за своя задача да преодолее затрудненията в потентността на мъжа си вместо да го упреква с думи или мимики като неудачник.

Човек би трябвало да се освободи от възгледа, че всяко полово сношение трябва да представлява влагалищно съединяване на гениталиите. Ограничаването на понятието върху онзи акт, който прави зачатието възможно, тика несигурния мъж направо към страха от неуспеха. Обратно, когато и двамата партньори признаят за равностойни форми на полова активност и другите пътища за взаимно възбуждане и удовлетворяване (напр. мануално или орално), тогава може да се избира измежду различните възможности и мъжът не е принуден да се ограничава с ерективната си потентност. Често пъти тя се появява само при променена психологическа обстановка.

Вижда се, че половите смущения могат да бъдат атакувани успешно най-често чрез лечение на двамата, за да се постигне по-добра взаимност и емоционална връзка. Тези форми на лечение все по-широко се прилагат и теоретично развиват, но не могат да се приложат, когато единият от партньорите се държи настрана.

Механизмите на появата и фиксацията на импотентността протичат при много мъже по подобен начин; затова е възможна групова терапия на импотентните мъже. Когато измъчваният от чувството за малоценност мъж види толкова другари по нещастие, между тях дори едри и яки, това го облекчава. Клумбис има обичай да започва груповото събеседване със стихотворението на Гьоте „Дневникът“, в което поетът от първо лице разказва как се провалил с някаква келнерка и приписва това на любовта към жена си. Да чуят, че дори Гьоте веднаж е бил импотентен, за мнозина вече е успокояващо и лекуващо.

Винаги е рисковано да се дават рецепти и общи препоръки за половия живот, без да се познава личността и двойката. Което е полезно за едного, при друг може да няма ефект. В предишните глави вече беше казано немалко, поради което се ограничаваме с няколко съвета, които спокойно могат да бъдат дадени всекиму. Един съвет обаче не бива да се дава никога, макар все още да се чува от „колеги“ и за съжаление понякога и от лекари: „Опитайте веднъж с някоя друга жена!“