Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

9. Жената трябва да се научи да се държи умно в любовната игра, която трябва да помогне на мъжа й. Тя трябва да го познава добре, мълком да го наблюдава и деликатно да го попита от какво нарастват най-много желанието и ерекцията му. Тя трябва да знае как да използува прелестите си, как да се облича и съблича; не е необходимо тя винаги да носи „приказно бельо“ по повелята на последната мода; но не бива и да се забравя, че народът нарича не без основание трезвото и практично бельо „убиец на любовта“. Когато жената още в началото на любовното ухажване покаже всичките си „козове“, тя отнема на мъжкото сексуално въображение и на желанието за открития възможността да се проявят. За много мъже полуоблечената жена е по-силен възбудител, отколкото напълно разсъблечената. Но индивидуалните желания и в това отношение са различни и променливи. Липсва каквото и да е било основание в тази ситуация да не бъде използувано женското очарование. Кога то би могло да бъде по-полезно? Защо тя да не устрои любовната среща малко преднамерено, ако не може да се осланя само на чувствата си? Тя спокойно може да прояви малко кокетство спрямо мъжа си. Иначе защо и е даден женския талант да съблазнява? — С това идваме до последната точка.

10. Колкото по-разбиращо и по-окуражаващо съдействува жената, толкова по-лесно и по-бързо ще бъде отстранено смущението. Тя трябва да премахне у мъжа страха, че той може да претърпи неуспех или че неуспехът му ще намали любовта и. Тя не трябва никога да покаже, че очаква нещо от него, когато той не е в състояние да го стори. Нито думите, нито жестовете й не трябва да го накарат да предположи, че тя няма търпение и че вече не го счита за пълноценен мъж. Той разгадава мислите и чувствата й от всяко нейно движение, от всяка нейна мимика и вижда през увеличително стъкло и най-малкото й недоволство.

Тя трябва да направи всичко, на което е способна, за да държи настрана от него потискащите фактори и не бива да се скъпи на стимулиращи действия.

Много жени упрекват мъжете си, когато не могат да осъществят акта, в липса на любов. С малки изключения това е също толкова несправедливо, колкото подобният упрек към фригидните жени и може само да утежни положението.

Не лишава ли спазването на всички изброени указания любовния акт от неговата естественост? Не се ли задушава напълно здравото, силно желание от многото хитроумни изобретения, от възбуждащите изтънчености? — Това може да се избегне. Разбира се, мъжът не трябва да добие впечатлението, че всичко е организирано и устроено за него, като че ли леглото нарочно е приготвено (макар че понякога такова осъзнато доказателство за любов може да подействува лечебно). Той може да се почувствува задължен да не я разочарова пак и ето че отново ситуацията става рискована. Жената трябва добре да го познава, точно да знае слабостите и силните му страни, навиците и желанията му и да ги взема под внимание. Тогава тя, любещата жена, ще знае без много планове и разсъждения какво трябва да направи в момента и какво не. Посочените и всички други средства, които всеки сам може да открие, съвсем не трябва да бъдат трайни привички. На двойката е предоставено да запази онези, които са обогатили интимното общуване.

Малоценна ли е от еротична гледна точка любовната игра, която се съобразява с особеностите на партньора? — Напротив. Тя обогатява и се превръща в лично преживяване, за което само двамата знаят. Унижава ли се жената, която помага на потентността на мъжа си? — Докато го обича и е убедена в неговата любов, тя е толкова далеч от тази мисъл, колкото и той, когато в обратния случай помага на жена си да получи полово задоволяване при несигурен оргазъм. Безусловната взаимност в критичните жизнени положения е важно доказателство за истинска любов. Защо това да не бъде валидно и за половия живот? Тъкмо по този начин той получава особено дълбок човешки облик. Такива подводни скали често пъти допринасят много повече за здрава партньорска връзка, отколкото винаги и изцяло безоблачният брачен живот. Сближаването е по-силно, опознаването — по-дълбоко, расте увереността в зависимостта един от друг и благодарност към другия; точно този човек се заобиква още повече — не въпреки слабостите и затрудненията, а в много случаи тъкмо заради тях и заради търпението и съчувствието при преодоляването им с взаимни усилия.

От практиката ни на консултанти са ни известни редица двойки, които живеят щастливо, но чийто брак все повече и повече става платонически поради импотентността на мъжа, докато един ден духовната връзка не може повече да споява общността. Известно време нещата вървят добре. Понякога дори мъжът и жената са по-ласкави един към друг, ала съзнателно избягват по-тесния допир, за да не подклаждат копнежа, зад който върви разочарованието. Постепенно обаче тялото на единия оставя другия равнодушен, става индиферентно. Въпреки това човек си внушава, че е щастлив, макар че понякога тайно си поплаква. Ако жената срещне друг мъж, който й допада, това нерядко води до открито скъсване на брачните отношения или до скрита извънбрачна връзка. Винаги смайва обстоятелството, че двамата не са намерили смелост да се доверят изцяло един на друг още в началото на появилите се затруднения, докато грижливо прикриваната дълги години боязън е преградила непреодолимо пътя, който би могъл отново да ги сближи. Кой може по-добре и е по-призван от жената да помогне на мъжа (а с това — и на себе си) да излезе от неприятното положение с помощта на брачния консултант? Ако тя не го стори, ако счита, че това е под нейното достойнство, положението ще се влоши и наистина може да се стигне до равнодушие и презрение и до раздяла.