Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Може ли диагнозата „преждевременна еякулация“ да зависи от това, колко бързо реагира жената и да бъде поставяна само защото жената не може да бъде задоволена по-бързо? Правилно ли е да се залепи на мъжа етикета на болестта, защото партньорката му много бавно, колебливо или изобщо не достига до оргазъм, докато при него процесите протичат съвсем нормално и биха били напълно достатъчни на някоя друга, по-бързо откликваща жена? Вярно е, че като любящ съпруг той трябва да положи усилия за ощастливяването на жена си.

Но, ако това не му се удаде, би било наистина несправедливо да бъде обременен с упрека за полово смущение, от каквото в същност страда тя. Защото, както видяхме в глава 5, повечето полово здрави жени при благоприятните условия на продължителната подготовка чрез нежности, средно взето, могат да реагират с оргазъм също толкова бързо, колкото и мъжът.

Както бе вече споменато, за сексуалността трудно могат да бъдат създадени норми за продължителност. Но според възгледите на повечето специалисти, ако даден мъж може да извършва фрикции в продължение на около една минута, преди да настъпи оргазъмът, той не страда от преждевременна еякулация. Васильченко и др. свалят границата на 25 фрикции. Гебхард е доказал, че половите сношения с продължителност по-малка от една минута, са твърде кратки за повечето жени, за да достигат редовно до оргазъм. Но ако тази минимална продължителност бъде надхвърлена, броят на оргазмите се увеличава незначително — даже когато сношението продължи пет, десет или повече минути.

Обикновено мъжът стига до оргазъм за толкова по-кратко време, колкото по-бързо следват фрикциите една след друга. Това се отнася и за жената.

Трябва още един път да се подчертае: значителното удължаване на половия акт рядко е решаващият фактор за задоволяването на жената.

В специалната литература преждевременната еякулация обикновено се разглежда като една от формите на импотентността, но й се отделя много по-малко внимание, отколкото на смущенията в ерекцията, макар последните да са много по-малко разпространени. Двете форми охотно се обясняват с еднаква причина и преждевременната еякулация се счита за симптом на невроза. Някои психоаналитици (Абрахам, Бергелер, Райх и др.) твърдят, че на либидото на мъже с ускорена еякулация липсвала смела мъжка активност и типично мъжки полови функции: ерекция, имисия 41 41 immissio (лат.) — вкарване (б.ред.). , фрикция. При тях сластните усещания били съсредоточени в задната част на пикочопровода вместо в главичката. По характер тези мъже били отпуснати и пасивни или нервни и винаги припрени. При по-тежки случаи липсвала каквато и да била потребност за вкарване на члена във влагалището; еротичните фантазии се ограничавали само до любовната игра — да се притискат до жената, да я докосват или да бъдат докосвани от нея. При това съвсем не се стигало до ерекция.

Тези наблюдения понякога се потвърждават в брачната консултация. Но обясненията, които предлага за тях психоаналитичната сексуална теория, имат съмнителна научна стойност: мъжът с преждевременна еякулация бил заседнал в развитието на либидото си на „пикочопроводно стъпало“ или отново се бил върнал на него; той усещал еякулацията като отделителен процес, като уриниране и я използувал, за да отреагира потиснатата агресия (искал несъзнателно да напикае жената и да я изцапа). Вместо да се откаже напълно от отъждествяваната с урина или с мляко сперма, той я отдавал по дразнещоагресивен начин (т.е. в момент, когато жената не изпитва нищо от това). Тази карикатура на отдаването представлявала „късно отмъщение“ за орални разочарования по време на кърменето. Франкл тълкува преждевременната еякулация като израз на недостатъчен стремеж към нежност и невротично намалена потребност за отдаване. Някои от тези мъже били ориентирани в съответствие със състоянието си, търсели само сексуално разтоварване, не можели да кажат „да“ на другия или завързвали сексуални връзки без оглед на личността.

Нашият опит показва, че в много малко случаи се касае действително за невроза. По-скоро върху преждевременно настъпващата еякулация на мъжа се наслагва погрешно поведение, което вече вторично се разраства в сексуална невроза и може да ускори изтичането на спермата още повече.

Резултатът от бързото изпразване — незадоволяването на партньорката — може да съответствува на последиците от смущенията в ерекцията. Двете смущения могат да се появят и едновременно, но причините им, както и техните психически и физиологически механизми значително се различават и изискват различно лечение. Дори по чисто анатомически съображения липсата на ерекция и преждевременната еякулация не бива да бъдат обединявани. Центърът на ерекцията и центърът на еякулацията се намират на различни места в гръбначния мозък. Ерекцията се предизвиква предимно от парасимпатиковата, а еякулацията — от симпатиковата част на вегетативната нервна система. Тези мъже, безпомощни поради относително бързата си еякулация, най-често не показват телесни признаци на заболяване, нито психически странности. Те еякулират доста бързо — винаги или през много дълги периоди от живота си, също и при различни жени. Свързаната със съдовата моторика ерекция обаче е много лабилна, колеблива и зависима от променящите се психически въздействия. За щастие с напредването на възрастта, с отслабването на сексуалните пориви способността да се забавя еякулацията расте. Затова пък по-младите, по-възбудими и поради това бързо еякулиращи мъже могат да повторят сношението веднага или след късо време. Те идват да търсят помощ едва когато след някой кратък акт са се изразходили, или когато са се свързали с друга, по-бавно реагираща жена, или когато вследствие неудовлетвореността от собствената полова мощ към преждевременната еякулация се присъедини и слабост на ерекцията.