Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

От какъв характер са смущенията в потентността? По данните от табл. 2 две трети от анкетираните са имали някакви затруднения при сношение (често, понякога или рядко); 42% от анкетираните са посочили преждевременна еякулация; 32% — недостатъчна ерекция; само 3% — други смущения; останалите 3% не са отговорили.

Импотентните мъже страдат от недостатъка си далеч по-силно от жените с аноргазмия и с фригидност. Поради това те много по-често се обръщат за съвет към лекар или към брачна консултация.

Импотентният мъж е потиснат по-малко от това, че е лишен против волята си от полово удовлетворение, а защото неспособността му да задоволи жената ще я разочарова или най-малко ще я остави незадоволена и с това ще предизвика верижна реакция от сексуални конфликти.

Поради това ние не споделяме гледището на някои сексолози, които виждат във фригидността, респ. в аноргазмията, женския антипод на импотентността (създадено бе дори понятие „женска импотентност“). Макар да има някои общи причини и условия за появяването на смущенията у двата пола, разликите в психологическите особености, в динамиката и възникването на дефектните механизми са по-съществени и изискват съвсем различни лечебни мероприятия. Така при полово студената жена ние срещаме пълната липса на либидо, което почти никога не липсва на телесно здравия импотентен мъж. Той най-малкото има сексуални мечти и търси под някаква форма заместител на задоволяването. Импотентният мъж би искал да може да осъществи сношението, а фригидната жена го отклонява под най-различни претексти. Да помислим и за това, че при липса на оргазъм у жената сношението поне формално може да бъде извършено, дори е възможно зачеване. На тази жена оргазъмът много често не й липсва и не особено чувствителните мъже в опиянението на собственото си удоволствие не усешат никакво несъвършенство. Импотентността на мъжа, напротив, осуетява изобщо половия акт, а с това и удовлетворението; вместо него остава блудкаво разочарование, ако в течение на времето не се създаде задоволителен компромис на духовна основа. Партньорите са застрашени да изгубят взаимната еротичносексуална привличаща сила.

С увеличаване на неуспехите у мъжа се появява нарастващо чувство за малоценност. То води до възникване на страховете на очакването, които в тази форма са много редки при половите смущения у жените. Всичко това обяснява бремето на страданието и чувството на импотентния, че е болен за разлика от относително слабото преживяване за малоценност на много жени с аноргазмия и на почти всички фригидни жени.

За да може да изпълни функцията си при половия акт, пенисът трябва да ерегира. Това става главно чрез увеличен приток на кръв в пещеристите тела (вж. глава 1). Същевременно обемът му се увеличава значително. Тези явления не могат да бъдат предизвикани волево, за което съжалява не един мъж, обаче лесно се затормозват и потискат. Обикновено те се проявяват при телесен контакт с харесваната жена или при еротични представи. Обратно, редица други дразнители, представи и мисли могат да затормозят или да спрат този процес. От волята на мъжа зависи дали той ще извърши сношението или не, но постигането на ерекция не е по силите му; колкото и да се напряга, той не може да управлява по желание тази най-важна за половия акт фаза. Със старанията си той може да постигне тъкмо обратното. В интимния живот мъжът е склонен да надценява тъкмо тази проява, на която не може да въздействува волево. Не един мъж счита добре ерегиралия си член, наричан фалус, за признак на мъжка сила. Той се гордее с него, чувствува се силен, мъжествен, самоуверен. По-примитивните дори се хвалят с това. Липсващата ерекция напротив, се счита за недостатък. Вулгарният израз „Schlappschwanz“ 26 26 Непреводима игра на думи, нещо като „провиснала опашка“ (на немски der Schwanz — опашка; пенис) (б.прев.). , който произхожда от сексуалната сфера, показва нагледно мисловната връзка между мекия член и „мъжката слабост“. Историята на културата познава дори религиозен култ към ерегиралия пенис (култ към фалуса), който е почитан като символ на плодородието и на мъжествеността и е изобразяван в произведения на изкуството.

Прави впечатление, че предимно мъжете издигат в култ своя фалус и му придават толкова голямо значение. Жените не обръщат такова внимание на мъжкия член нито в еротичните си представи, нито при интимния телесен контакт. Ако те не бъдат обхванати от силно желание под влияние на други впечатления, възприятието за този орган едва ли ще ги възпламени. Мъжът може да се възбуди силно, когато погледне хубава женска гръд, даже и да не е разголена; повечето жени обаче остават равнодушни, гледайки члена на мъжа. Ако той не ги привлича като партньор, фалусът му може дори да ги отблъсне. Мъжкият орган става за жената силен полов възбудител едва когато проникне в тялото й. Разбира се, и в това отношение желанията на жените са твърде различни.