Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

5. С фрикциите, чиято скорост и честота са различни при различните мъже и в отделните сношения, в крайна сметка се предизвиква рефлексът на еякулацията; веднаж започнал, той не може да бъде задържан волево и за секунди довежда до изливане на спермата. Това явление се смущава извънредно рядко; в единични случаи то може да се прояви с пълна липса на изпразване, с екстремно забавяне (понякога до часове) или с намалено количество на спермата.

6. Еякулацията обикновено е свързана със силно сладострастно усещане и с чувство на удовлетворение, но може да протече и без тях. В тези случаи изтичането на спермата едва се усеща и липсва сладострастното изживяване. Причината често е силното въздействие на алкохол или бързо следващи едно след друго сношения. Еякулацията не носи пълно удовлетворение, когато отношенията между партньорите са обтегнати, когато поведението на жената е неправилно, когато позата при коитуса е неудобна, когато членът е останал относително мек, когато влечението е слабо, когато изпразването е настъпило прекалено бързо или след мъчително удължавате на акта, когато в момента на еякулацията вниманието е било отклонено от странични въздействия. Понякога чувството на неудовлетвореност се появява след сравнително пълноценна еякулация под формата на лошо настроение, на раздразнителност или на депресия. Причините за това най-често се коренят дълбоко в личността или в контакта между партньорите (чувство за вина, скрито отхвърляне на партньора, неправилна сексуална нагласа и т.н.). След акта свързаната с любов двойка е изпълнена с удовлетворение, което далеч надхвърля последействието на чисто чувствената наслада. Телесно здрави мъже, които не могат да достигнат до оргазъм нито в коитус, нито при мастурбация или друга практика, в противовес на многото фригидни или страдащи от аноргазмия жени се срещат изключително рядко.

Ограничаването на нашето понятие за импотентност върху „провала“ в ситуации, при които и при жени, с които повечето мъже биха били в състояние да осъществят коитус, не бива да се подценява. От време на време в консултацията идват мъже, които се считат за импотентни, защото не са могли да се справят по изключение в дадена ситуация или с определена жена, макар никога по-рано да не са имали затруднения в тази област. Съществуват обстоятелства, при които неспособността да се извърши полово сношение е съвсем нормално явление, т.е. не може да се тълкува като импотентност в общия смисъл на думата. Такива са например случаите, когато присъствуват други хора, при смъртта опасност, пред тежък изпит, преди съдебен процес и т.н. Малко са мъжете, още по-малко жените, които могат да се сношават при тези или подобни условия. От цивилизования човек дори се очаква да е в състояние да обуздава сексуалните си функции, а при определени условия — и напълно да ги изключва.

Половото влечение на мъжа зависи от известен минимум сексуални дразнители, изхождащи от жената. Всеобщо валидни правила обаче не съществуват. Някои мъже не изпитват потребност да общуват с жена, която има значителни външни недостатъци или която просто не съответствува на „техния тип“, която е нечистоплътна или се държи съвсем неприемливо. Други могат да бъдат потентни с всяко женско създание. Колкото по-мощно е либидото, обусловено от еротични възприятия и мисли, от предварително въздържание и т.н., толкова по-слаб е необходимият за разгръщане на потентността стимул от страна на партньорката. Мнообразните интимни отношения, които свързват мъжа с жената, също са от голямо значение. Наистина половото желание на мъжа се разпалва много по-силно от телесните особености на партньорката. Но силната любов и здравите, устояли на всички жизнени ситуации привички в интимната сфера на един добър брак дават сили на мъжа да се сношава със застаряващата или белязана от болест жена; често той не може да го направи с друга, която има подобни недостатъци. Една пословица гласи: „Най-красивата жена е тази, която обичаме“; фразата „Красотата е в очите на съзерцаващия“ изразява тази истина още по-поетично.

Впрочем красотата на една жена не съвпада непременно със сексуалната й привлекателност, наречена още сексапил 25 25 sex appeal (англ.) (б.ред.). . Въпреки някои различия в индивидуалните вкусове красотата като естетична категория е все пак нещо общовалидно. Идеалите за красота поне за дадена обществена прослойка се оформят от културата на цялата общност или епоха. Общо взето, ние намираме за красиво оптималното от биологична гледна точка телосложение. Ето защо и днес все още харесваме античните статуи. Според едно определение на Кант от гледище на естетиката красотата предизвиква у нас „безкористна наслада“.