Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

След това може да се премине към най-желаната за мъжа позиция и сношението да продължи до еякулация, ако тя вече не е настъпила. На много мъже този коитус допада повече от някои други разновидности, защото след като жената се е задоволила, вече не трябва да се задържа еякулацията заради нея. При това тя понякога достига и до влагалищен оргазъм, доколкото е станала достатъчно чувствителна към дразнения и в двата органа; дори по този начин тя усвоява влагалищната реакция. Тези разновидности на сношението, които могат да се сменят по желание, доведоха много жени, непознали оргазъма дълги години, до изживяването му. За съжаление малко жени са достатъчно свободни, за да търсят сами пътищата към задоволяването или да ги посочат на мъжа, ако случайно са ги открили. Много често и на него му липсва находчивост и разбиране на особените реакции на жената. Често пъти съвсем не са нужни специални пози, а се оказва достатъчно клиторът да бъде докосван нежно с пръст по време на коитуса. Един ден и това става излишно.

За влагалищния оргазъм може да се каже по-малко. Той обикновено се предизвиква от фрикциите, при които пенисът се хлъзга по обгръщащите го стени на влагалището. Затрудненията тук са от съвсем друго естество. Обикновено главен проблем е продължителността на сношението (вж. стр. 154). Фрикциите във влагалището възбуждат мъжа най-силно. Затова той често изпреварва жената в оргазъма. Когато влагалищният оргазъм още не е достатъчно закрепен в условен рефлекс, той изисква по-дълго „загряване“ от клиторния.

В много редки случаи задоволяването на жената се затруднява, когато влагалището е много широко, а пенисът е относително малък или ерекцията е недостатъчна. По правило обаче мускулатурата на влагалището рефлекторно се нагажда към вкарания член (независимо от големината му) и го обхваща достатъчно плътно. При нужда може да се помогне с ръка или жената стенява влагалището си, като напряга коремните си мускули.

Изключително рядко влагалището се оказва тясно, защото при възбуда то се разширява от само себе си. Механично разтягане или хирургическо разширение не бива да се допуска без специално сексологично изследване. Много жени имат чувството, че са „прекалено тесни“. Обикновено това е психологически, а не анатомичен проблем.

Двадесет и осем годишна пациентка била омъжена от 3 години. През това време тя допуснала само 5 сношения и постоянно се оплаквала на мъжа си, че при нея всичко било много тясно и че сношението и причинявало ужасни болки. След като всички опити да се направи сношението поносимо пропаднали, те успели да убедят един лекар да разшири наистина много тясното влагалище с пластична операция. Това било извършено. Жената скрила от мъжа си и от лекаря, че преди това имала извънбрачна връзка с някакъв мъж, който веднага и допаднал еротично. С него тя нямала никакви затруднения. Влагалището и било достатъчно широко и влажно. След операцията мъжът могъл да извършва сношението без значителни механични затруднения. За нея обаче коитусът си останал неприятен и болезнен. Влагалището й оставало сухо. Промяната настъпила едва след по-продължителна психотерапия, по време на която тя обикнала мъжа си и започнала да го цени като сексуален партньор.

Изразът „влагалищен оргазъм“ е много общ. Съществуват обаче фини нюанси. Мнозинството от тези жени чувствуват и реагират с входа на влагалището или с външната му третина (оргазмена маншета, която набъбва при възбуда). За тях дълбокото проникване на члена съвсем не е решаващо и те имат повече полза, когато най-обемната му част — главичката, минава често и енергично през входа и предната половина на влагалището. Тъкмо вкарването на члена се изживява много сладостно от жената и тя желае честото му повторение. Настъпването на оргазъма става винаги с междинно включване на клитора независимо от това, дали дразненията действуват във влагалището или на вулвата.

Влагалищният и клиторният оргазъм са две равноправни форми на женското полово задоволяване. Добре е, ако жената е способна и на двата начина на реагиране или ако придобие тази способност. Това обаче не се удава на всяка жена, пък и не е непременно необходимо за сексуалното задоволяване на двамата партньори, ако те съумеят да намерят пълно удовлетворение по единия или другия начин.

Дотук се налагаше да обърнем повече внимание на някои технически проблеми. Това не бива в никакъв случай да доведе до лъжливо впечатление, че „техниката“ е най-важна за половото общуване. Стигне ли се дотам, тя може да попречи тъкмо на онова, което е трябвало да се постигне с нейна помощ. Измислените техники не могат да заместят любовта — основата на партньорските отношения, ако тя липсва. Те могат дори да направят тази липса особено осезаема. От друга страна обаче, там, където половият живот е смутен, глобалният съвет „Обичайте се повече, другото ще дойде от само себе си“, за съжаление не помага. Винаги е недостатъчно, колкото и често да се повтаря: човекът трябва най-напред да изучи телесните радости. На едни това се удава по-лесно, на други — по-трудно.