Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Едновременният оргазъм обаче не е решаващ за задоволяването. Ние получихме писма от семейни хора, които мислят, че половият им живот бил смутен и се нуждаели от лечение, защото не изживяват синхронно оргазъма. Последователното изживяване на оргазъма може да бъде дори по-богато на сладостни усещания. Увеличаването на възбудата и оргазъмът на любимия човек би следвало да се възприема по-съзнателно, ако апогеят на собственото удоволствие не притъпява сетивата.

Така могат да се изживеят два върховни момента от различно естество.

Ако мъжът не е в състояние да продължи акта до оргазъма на по-бавно реагиращата жена, той трябва да направи това с пръст, внимателно, сръчно и с любов. Тази практика е обичайна за много брачни двойки и няма никакво основание те да се отказват от нея, като се има пред вид, че жената копнее за разтоварващия завършек. Други жени губят интерес към това, когато оргазъмът на мъжа е стихнал и предпочитат неговата ръка пред гениталния контакт.

Включването на еякулационния рефлекс поставя граница на времетраенето на коитуса от страна на мъжа. Продължителността на прегръдката зависи обаче от усмотрението на двамата. При липса на време съществуват малко изгледи за дълбоко, трайно и обогатяващо изживяване. И точно в това е въпросът.

Що се отнася до желаната честота на сношенията, поне понастоящем индивидуалните разлики при жените са много по-големи, отколкото при мъжете. Освен това половите желания на жената зависят много по-малко от предразположението, отколкото от отношението й към партньора. Не една жена може месеци, дори години наред да понася въздържанието, ако няма партньор, когото да обича или ако любимият мъж се намира далеч от нея. Но ако те са заедно, половите потребности могат да станат неограничени и далеч да надхвърлят потребностите на мъжа. Нашата анкета показа, че и днес повечето жени желаят сношението по-рядко от мъжете си. Възможните причини за това бяха вече разгледани във въведението. Честотата на желанието за сношение зависи и от това, дали и колко често те са били задоволявани (таблица 10).

Таблицата показва недвусмислено, че желанието на жената за коитус расте в същата степен, в която й се удава задоволяването и се приближава до това на мъжа. Освен това тя показва, че разликата в честотата на потребността на мъжа и жената от коитус е най-голяма в браковете на жените с аноргазмия (между които има и жени със слабо либидо и фригидност). Същевременно от таблицата личи, че разликата в честотата на потребността на мъжа и жената от коитус в браковете на стигащите до оргазъм жени е най-малка.

Отговорите на друг един въпрос позволяват да се приеме, че по-рядкото сношение намалява способността на жените да стигат до оргазъм, докато, напротив, по-честият коитус допринася за развитието й.

Какви заключения могат да бъдат направени преди всичко от гледна точка на сексологичната практика?

Макар че жените със слабо либидо и с аноргазмия отхвърлят коитуса и по този начин допринасят за по-рядкото му извършване, тъкмо те би трябвало да имат полово сношение по-често, и то по начин, отговарящ на потребностите им в един иначе хармоничен брак. Така се увеличава възможността да бъдат улучени дните и часовете на силно влечение. Сумираните по такъв начин дразнители преливат стимулиращо и в следващото сношение. Дори жената някой път да не достигне до оргазъм, подпраговото възбуждане се запазва и улеснява оргазъма следващия път. Поради това повече сношения в кратък срок, по възможност с повторение, са по-полезни за излекуването на аноргазмията от равномерно разпределените през седмицата или месеца или „заплануваните“ за определени дни сношения. Повторният коитус, следващ кратко време след първия, забавя еякулацията на мъжа. Това също увеличава възможността за половото й задоволяване. Препоръката за по-често сношение оправдава очакванията, при условие че жената с помощта и разбирането на съпруга си вече до голяма степен е преодоляла задръжките и антипатията си по отношение на коитуса. Оргазъмът като проява на сексуалността се развива и утвърждава най-добре и най-сигурно в постоянно повтарящия се акт. Това правило също така не е абсолютно. Ако жената наистина много рядко изпитва потребност и ако мъжът въпреки това налага волята си всеки ден, ще се развие отвращение, дори погнуса и омраза. Ако мъжът, забележил, че въпреки ухажването му тя не идва в подходящо настроение, бъде внимателен и се откаже този път, интимният час в някой по-подходящ ден ще бъде по-хубав и по-съвършен.