Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Може да се обобщи, че не съществуват норми за оптимална честота на половото сношение. Сексуалните желания на хората са различни не само поради индивидуалните им особености; те се ръководят от всички взаимоотношения, които свързват мъжа и жената. Поради това в един добър брак различията могат да бъдат уравновесени: ако те не са много големи, партньорите се приспособяват един към друг.

Мярката не може да се изведе от някакво средно поведение — тя се създава от всяка двойка в съответствие с потребностите й.

Взаимната обич, нежната любовна игра, подходящият момент и достатъчната продължителност не винаги гарантират оргазъма у жената. Различни психични смущения се проявяват у нея по време на половия акт, често пъти дори кратко време преди връхната точка на възбуждането. Те го потискат, забавят, отклоняват, отслабват и угасяват.

Всички представи, мисли и чувства, които не са насочени към всеотдайното любовно съединяване с мъжа, отклоняват жената и могат да нарушат хода на сексуалния цикъл, да възпрепятствуват появата на оргазъма.

Когато още не съществуваше модерната антиконцепция 21 21 Антиконцепция (лат.) — предпазване от бременност. Осъществява се с хормонни препарати (хапчета), вътрематочни спирали, презервативи и други средства (б.ред.). , най-честото смущение от този вид беше страхът от нежелана бременност. Този страх може да задуши всяко появило се желание и да разстрои акта. По същата причина много неопитни млади момичета, „пострадали“ още при първото сношение, потискат с големи душевни терзания едва покълналото желание. Затова в глава 7 ще разгледаме начините за предпазване от бременност и въздействието им върху половия живот.

По време на акта жената трябва да се съсредоточи без задръжки върху телесното изживяване. Разпределените първоначално по цялото тяло сексуални усещания все повече се концентрират в генеталиите и там се засилват. В тази фаза която се изживява субективно като „предварително задоволяване“ (преди крайното задоволяване на оргазъма), при жени с лабилен оргазъм се напластяват потискащи мисли и емоции; те често са резултат от досегашния жизнен опит, напр. страхът да се загуби влиянието над мъжа, страхът, че той може пак да я напусне, спомените за по-раншни разочарования и т.н. Така главният мозък влияе върху рефлекторните процеси и сексуалната възбуда гасне. Страховете и опасенията могат да потиснат порива на либидото по най-различни начини и да накърнят сексуалните усещания на жената; при някои условия обаче те могат и да го предизвикат.

Много жени се оплакват от периодично затихване на възбуждането по време на коитус, което отлага или дори предотвратява оргазъма. Обикновено обаче такива падове в сексуалните усещания се следват от no-високи възбудни вълни, които в крайна сметка водят до оргазъм.

Много често се чува следното оплакване: жената непременно достига силна възбуда, но остава с минути във фазата на платото. Тя чувствува непосредствено предстоящия оргазъм, до който липсва само една съвсем малка крачка. Всеки момент тя се надява, че оргазъмът ще настъпи, тъй като напрежението едва ли може да се повишава повече. Но фрикциите продължават още дълго, тя непрекъснато има чувството, че стига до връхната точка; тя обаче не настъпва и възбудата внезапно невъзвратимо изчезва. Такава жена е в същото положение както мъжът със смутена потенция, който иска ерекцията непременно да настъпи. Тя чака оргазъма и същевременно се страхува, че той, както много често е ставало, няма да настъпи. Тя несъзнателно греши, като наблюдава хода на реакциите си. Поради това тя в мисълта си приема отнапред разочароващия нея и партньора й изход и по такъв начин смущава настъпването на оргазъма, който не може да се постигне с упоритост, а настъпва спонтанно при достатъчно натрупване на дразнения.

Тя трябва само да се наслаждава на удоволствието, което всеки миг й поднася. Ако един много „грижовен“ мъж отклони и отегчи партньорката си с въпроса, дали е дошло времето и дали оргазъмът й настъпва, той сам я лишава от оргазъма въпреки най-доброто си желание. Повечето жени наистина желаят да имат нежен и чувствителен мъж, а не груб егоист. Но те не желаят мъжът да се отказва в тяхна полза и да гледа на сношението като подарък за тях. Това потиска вместо да стимулира. Жената иска любимият мъж да я желае и да се радва на тялото й. Това я възбужда все по-силно и я довежда по-сигурно и по-бързо до оргазъм от прекомерното внимание и колебливостта. Жените наистина се чувствуват обидени, когато мъжът изпитва влечение само към тялото им, но обидата е по-дълбока, ако той не го желае.