Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Мъжът може да намира някоя жена красива заради телосложението и чертите на лицето, но да желае друг тип жена за сексуална партньорка. Предпочитаните от различни мъже телесни особености (поединично или вкупом) са далеч по-многобройни от вариантите на представата за женска красота. Това е от особено значенние при избора на партньор. Затова желанията на мъжете се съсредоточават не само върху онези жени, които олицетворяват до съвършенство общия идеал за красота. Към това се числят и много по-диференцираните и по-важни качества на характера, от които зависят любовта и привързаността и към които трябва да се ориентираме при избора на партньор.

В научната литература се споменават понякога още две форми на импотентност. Едната от тях е неспособността за продължаване на рода (безплодие). Тя не бе включена в дефиницията, тъй като се дължи на заболяване или вродено недоразвитие, засягащо структурата, качеството и количеството на семенните клетки, а не на функционално смущение. Тя изисква изследване на способността за оплождане и в случая ни интересува по-малко, защото не уврежда половия акт, освен когато жената за нещастие знае за безплодието на мъжа, а детето е желано от двамата (вж. и глава 7).

Някои мъже разбират под потентност и способността да задоволяват жената. Ако не могат да го направят, макар и само понякога, те се чувствуват „импотентни“, неудачници — дори, ако това не им се удаде само от време на време. Неспособността за задоволяване на партньорката бе включена дори от някои специалисти в номенклатурата на смущенията на потентността. Това изопачаване на понятието „потентност“ отива много далеч и би предизвикало комплекси у много мъже. Задоволяването на партньорката говори наистина за способността на мъжа да извърши коитуса, но не е достоверно мерило за потентността му; за нея не може да се съди по способността на жената да достигне до оргазъм. Ако следваме тази „теория“, би трябвало да приемем един мъж с добре развита сексуална мощ за импотентен, ако жена му реагира зле или е фригидна, а друг полово по-слаб мъж — за по-потентен от двамата, ако партньорката му стига до оргазъм лесно и бързо. Истинското задоволяване на жената е много сложно душевно и телесно явление. За да задоволи жената, макар и само сексуално, мъжът трябва да притежава много повече качества, а не само добре ерегирал член и издръжливост при сношението (много мъже с простодушието на петли обичат да се убеждават взаимно, че работата е точно в това).

Изобщо за импотентност би трябвало да се говори само при наличие на пълна и трайна неспособност на мъжа за сношение. Във всички други случаи е по-правилно да се говори само за смущения в потентността, макар и по психологически съображения. Мъжът с диагноза „импотенност“ се чувствува безвъзвратно белязан от безсилие (латинската дума impotentia може да се преведе и така) и е отчаян. Той би я понесъл по-лесно и би се справил с нея, ако я схваща като временна криза у здрав мъж. Отказващата понякога потентност е все още нормална реакция. Тя дори е социално необходима при някои обстоятелства, напр. когато осуетява някое неприсъщо на човека действие, което в същност вътрешно се порицава и противоречи на нагласата му.

Разграничаването на „потентен“ от „импотентен“ е изкуствено. Половата потентност е форма на приспособяване на човека към най-интимните ситуации на контакт между партньорите. Като всяка друга форма на приспособяването, която животът налага, то се удава веднаж по-добре, друг път — по-зле.

Повечето мъже измерват мъжествеността си със своята полова потенция под влиянието на изградената от самите тях душевност. Затова те обичат да премълчават слабостите си в тази област или да ги прикриват с възхваляване на въображаемата си полова мощ. Някои мъже и днес понасят по-леко упреци за недостатъци в характера, отколкото съмнение в потентността им. Някои мъже даже се страхуват, че ще загубят дори и пред лекаря, ако му признаят затрудненията си. Ако не дойдат в консултацията специално заради сексуалните си проблеми, те говорят за тях по-нерешително от жените. Поради тази причина, както показва нашата анонимна анкета, броят на мъжете със смущения на потентността е по-голям, отколкото обикновено се приема (табл. 2). Сигурно границите между нормалните колебания в половата способност и болестните смущения на потентността до абсолютната неспособност за извършване на коитуса са много подвижни. Според опита на сексолозите пълната хронична импотентност у мъжа е далеч по-рядка от тоталната фригидност и аноргазмията у жената. Временните затруднения се срещат в еднаква степен и у двата пола.