Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Нашата молитва беше израз на горещата ни молба, която Бог може би вече бе прочел в сърцата ни. В известен смисъл целта и беше и да се убедим ние самите, че действително искаме да извършим онова, което сме намислили. По същия начин и заклинанията ни могат само да посочат пътя на някой дух, който ще поиска да ни помогне. Но не и да го принудят да помага. Главното бе да направим всичко, зависещо от нас.

Адът е съвсем друго нещо. Във физически смисъл това е вселена на по-ниско енергетично ниво от нашата. А в спиритуален смисъл Врагът и неговите слуги не са заинтересовани да ни оказват някаква помощ, освен когато крайният резултат означава нашата гибел. Само със силата на магьосничеството (ако притежаваш достатъчна мощ) могат да бъдат принудени демоните да сторят това, което би послужило за спасяването на Вал.

Формулите на зова към Небето за помощ не са общоизвестни, но не са и тайна. Могат да се открият в съответния справочник. Ала заклинанието към Адските сили е нещо съвсем друго. Няма подробно да го описвам. Тъй като знаем, че призоваването на силите на Ада с придружено със своеобразен молитвен ритуал (всичко се прави наопаки), ще изредя какво е необходимо: един от апокрифите на „Либер Бенефикардиум“ 35 35 „Либер Бенефикардиум“ — алхимически средновековен трактат. Бел.прев. , факла, колба с въздух, взет от ураган, малко прах от мумия, тринадесет капки кръв и меч. Не твърдя, че някъде в изброяването не съм допуснал грешка.

Не мислехме, че тези боклуци ще ни потрябват, но ги имахме подръка и това беше доказателство колко сериозни са намеренията ни. А и да ни потрябват, няма да е веднага. Пък и на Джини й бе необходимо време да опознае тези предмети и дори тя с нейната изострена интуиция трябваше да се позабави, за да разбере как да ги разположи правилно.

Камбанката на Карслунд ни повика — той бе готов. Събрахме се пред импровизирания олтар.

— Първо трябва да осветя това място — заяви пасторът — и да проведа възможно най-пълно обреда на богослужението. — Погледнах часовника си — дявол да го вземе, наближава пет часът! Но не се осмелих да възразя. Необходимо е службата да бъде извършена, както трябва.

Пасторът ни раздаде молитвеници и ние ги отворихме. Обхвана ме странно чувство. Както вече казах, не вярвах в превъзходството на които и да са догми над другите, поне над онези, които еднакво застъпват гностицизма. Рядко ходех на църква, но според мен най-пищни ритуали има епископалното направление. Много ми се поиска да пошепна на Джини: „Ей, какво е това — тайно богослужение или секретна служба?“ Но скоро желанието ми да се шегувам се изпари ведно с обхваналата ме възбуда. От простичкия ритуал върху мен се изливаха покой и неизказано благоговение. Мисълта ми се обръщаше към Бога. Ето какво нещо е религията, мина ми през ума. В този миг ми се стори, че пред всички нас се разкрива Божията мощ.

— Да започнем молитвата.

— Отче наш, който си на небето…

На вратата се почука. В началото не обърнах внимание, но чукането се повтори и през солидния дървен плот се чу глас:

— Доктор Грисуълд, тук ли сте? Викат ви на телефона — мистър Нож от ФБР. Каза, че работата е спешна и важна.

Подът под краката ми се залюля. Усещанията ми изчезнаха. Джини тъй стисна молитвеника, сякаш беше пистолет. Карслунд спря насред думата.

Грисуълд тихичко се приближи до вратата и каза на портиера или който беше там:

— Предайте му, че провеждам важен експеримент и не мога да го прекъсна. Нека остави телефонния си номер и след около час аз ще му се обадя.

„Благодаря ти, благодаря!“ — крещеше едната половина на съзнанието ми, а другата се гърчеше, обвита от студената змия на неразбирането: „Къде е божието милосърдие? Ти ли поиска да се случи това… но какво представлява тогава твоята воля? Не може да е истина… иначе хората ще се окажат само марионетки в една жестока игра.“

Бог не може да желае нашите планове да пропаднат. Не може да иска малкото момиченце да остане в Ада. Той е допуснал всичко това неволно… А може би Всевишният и Падналият ангел са едно и също нещо?! Може би… Не, в теб говори отчаянието — онова отчаяние, с което преди си се сблъсквал. Отчаянието на Ада! Дръж се, Матучек! Не се предавай! Пей със слабичкия си баритон: „Напред, войници на Христа…“ И ако това не помогне, ще опитаме нещо друго.

С големи усилия най-сетне стигнахме края на службата. Ето го и благослова. Думите на Карлслунд след приключване на службата с мъка излизаха от устата му: