Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Отново се издигнахме във въздуха, продължавайки пътя си към университета „Трисмегист“. Незабравимите за мен сгради, горички и полянки бяха облени от слънчева светлина. Беше ваканция и тук имаше малко хора. Над Студентското градче цареше тишина, подчертавана от далечния шум на града. Сякаш бяха изминали векове от времето, когато аз и Джини учехме тук, и това се бе случило в някакъв друг цикъл от развитието на Вселената. Погледнах изпод вежди Джини, но изразът на лицето й си оставаше непроницаем.

Дочу се шум от крила — след нас летеше гарван. Предзнаменование? Какво ли предвещава? Приземихме се, гарванът направи кръг и пляскайки с криле, изчезна в далечината.

Влязохме в сградата на факултета по естествени науки. Коридорите и стълбищата тънеха в мрак. Ние точно затова избрахме това място, понеже сега тук нямаше никого. Втората причина бе, че Грисуълд имаше ключове от всички лаборатории и складове. Карслунд би предпочел параклиса, но беше твърде вероятно да ни забележат там. Освен това Джини и Барни се посъветваха и решиха, че религиозната страна на нашето начинание е от второстепенно значение.

Трябваше ни някой, чиято молитва би била едновременно искрена и безкористна. Иначе навярно нито един светец няма да поиска да й отговори. Впрочем, светиите май че рядко се отзовават на молбите — като си представим огромния брой молитви, които всеки ден се отправят към Небето. Всевишният очаква ние сами да се справяме с проблемите си. А ние знаехме как да проникнем в царството на Врага (или поне вярвахме, че знаем) и се надявахме, че това ще бъде взето предвид, както и нашата непреклонна решителност да го приложим на дело. Бяха намесени интересите на Небето и затова едва ли молбата ни щеше да остане незабелязана.

Всичко се люлееше и плуваше пред очите ми. Борейки се със световъртежа си, аз си помислих: ако получа удар, вероятно ще забранят опита ни.

За молитвата избрахме философската лаборатория, наречена на името на Баркли 33 33 Джордж Баркли (1685–1753) — английски философ; името му се свързва с идеите на солипсизма. Бел.прев. . Тя се намираше в неотдавна построено крило на древната сграда с жалък вид, в която преди инцидента със саламандъра беше отделът на Грисуълд. Лабораторията бе голяма и великолепно обзаведена. Тук студентите от горните курсове се учеха да използват свръхестествените и параестествените сили при провеждането на естественонаучни изследвания. Тъй че имаше всичко, което би могло да се окаже нужно. Главното помещение представляваше обширна зала с висок таван, покрай стените чинно бяха наредени шкафове и работни маси. През готическите прозорци с тъмнозелени стъкла се лееше прохладна слънчева светлина. Върху тавана, боядисан в наситено синьо, блестеше в златисто схемата на атома на Бор, обкръжена от зодиакалните символи. Едва ли можеше да се намери място, по-различно по дух от катедралата в Силоам. В лабораторията работеха хора, които приличаха на мен, усещах, че дори стените й влияят благотворно на психиката ми.

Грисуълд заключи вратата. Джини развали магията и пусна Сварталф. Той се отправи към ъгъла, пристъпвайки грациозно с меките си лапи, а вирнатата му опашка се люлееше като махало. Карслунд постла върху масата покривката от олтара и постави отгоре разпятие и съдове със светени хляб и вино. Всички останали се хванахме на работа под ръководството на Барни: взехме обичайните мерки срещу шпиони, издигнахме защитно поле и се приготвихме да отворим вратата към другата вселена. Това е изтъркан и неточен израз. Всъщност няма никаква врата, просто човек преминава от един континуум в друг, пък и преходът не зависи от никаква апаратура, важното е само да знаеш как се прави. Предметите — отворена на определена страница Библия, свещник със седем свещи (те бяха огромни и ги запалихме с кремък), колба с чист, без примеси въздух, кутийка със свещена пръст, шише с вода от река Йордан, арфата на Питагор 34 34 Арфата на Питагор — при нея за пръв път се прилага измерване височината на тона на звучащата струна чрез нейната дължина. Бел.прев. — имаха повече символично, отколкото магическо значение.

Искам специално да обърна внимание на един факт, който не е известен, а заслужава да го знаят всички. Догматите на петристката църква хармонират с принципите на нехристиянските вероучения и с откритията на съвременната наука. Според тях, не е по силите ни да принудим Небесата за нещо. Небето е твърде велико. Да, може да му се окаже влияние, но ако такава бъде волята на Всевишния.