Пол Андерсън - Операция „Хаос“

— Следователно защитните мерки, подходящи за една точка от пространство-времето, ще се окажат напълно негодни за всички останали.

— Но не и в случая, когато преместването в пространствено-времевата конфигурация бъде изразено математически като едно цяло. Тогава може да се подбере подходящо вълшебство.

— Какво?! Но това е невъзможно! Такова нещо… Нито един смъртен…

— Вярно — каза Джини.

Ние изумено се втренчихме в нея.

— Ключът за решението са сведенията, които Стийв успя да събере в подземията на катедралата — каза тя. — Адмирале, забележката ви е абсолютно правилна. С подобна задача не може да се справи нито един смъртен човек. Но все пак най-големите геометри, които историята познава, са мъртви.

Около масата се възцари удивено мълчание.

След като направихме съответната магия и напъхахме негодуващия Сварталф обратно в куфарчето, ние напуснахме „Източниците“ с килима на компанията. Наближаваше четири часът. Ако закъснеем и нашата сянка от ФБР не ни види в къщи към пет-шест часа, ще заподозре нещо.

Първо се приземихме до църквата „Свети Олаф“ — пастор Карслунд трябваше да вземе някои неща от нея. Седящият зад нас Янис Вензел се приведе напред и зашепна:

— Може би съм несведущ, но нима молбата към светиите от католическата църква често пъти не е по-ефикасна, отколкото молитвата към светиите на лютераните?

Този въпрос беше повдигнат на съвещанието ни. Тогава Карслунд се ограничи да изтъкне разликата между молитвата — молба към Всевишния, заклинанието, което трябва да привлече вниманието на желаещите доброволно да ни помогнат, от една страна, и некромантията, тоест опита да се принудят душите на умрелите да действат по наше искане, от друга. (Второто е забранено със закон, главно за да се успокои общественото мнение. Защото няма достоверни данни, че съществува макар и един случай да са извикали успешно душата на умрял човек. Забраната просто е поредната проява на религиозни предразсъдъци и суеверие.)

— Съмнявам се дали има някакво значение към коя църква принадлежиш — рече Джини. — Какво нещо е душата? Учените получиха безспорни доказателства, че тя съществува, но резултатите са противоречиви и не се поддават на възпроизвеждане в експериментални условия. Както става винаги, когато нещата се отнасят за феномени от свръхестествения свят.

— Това обаче — намеси се доктор Нобу — на свой ред бе причина за бързото развитие на практическата магия. Ние достигнахме същността на практическото разбиране на вълшебството. А за разлика от физическите силови полета — гравитационното, електромагнитното и други, действието на парафизичните силови полета, като например полето на подобието и полето на следствието, не се ограничава със скоростта на светлината. Следователно, те по принцип могат да преместват енергия от една част на Вселената в друга. Ето защо вкарването на нищожно малка мощност на входа може да даде безкрайно голяма мощност на изхода. Оттук следва, че за овладяването на тези процеси разбирането на качествените аспекти има много по-голямо значение от количествените. Именно затова само три дни след като научихме за непостоянното време в Ада, доста уверено можем да кажем, че новите магии ще бъдат ефикасни… Но що се отнася до душата, склонен съм да смятам, че тя по-скоро е парафизично, а не свръхестествено явление.

— А аз не смятам така — възрази Джини. — Бих нарекла душата енергетична структура на параполето… Тя се формира от тялото, но продължава да живее и след смъртта на тази изходна матрица. След като се освободи от него, може лесно да преминава от една вселена в друга. Какво може да е призракът, освен душа, лишена от тялото си и оставаща по някаква причина на определено място. Какво е превъплъщението — не е ли проникване на душата в току-що оплоденото яйце?! А нима спасението не се постига, когато Всевишният позволи на душата да заеме място до него? И накрая — какво друго е вечното проклятие, освен влиянието на Падналия ангел върху душата?!

— Нима? — попита Янис и Джини рязко се засмя.

Барни, който седеше на шофьорското място, се обърна.

— Относно вашия въпрос, Янис, който не зададохте на съвещанието, а едва сега, мога да кажа следното. Лютераните не признават обикновената молитва към светиите 32 32 Лютераните отхвърлят католическата догма, че църквата и духовенството са необходими посредници в молитвите към небето. Бел.прев. . Но това не означава, че изобщо отричат намесата им в човешките работи. Понякога и това се случва. Вероятно католическият свещеник или равинът по-добре знаят как да молят светиите за помощ. Трябва обаче да отбележа, че поканих Джим Карслунд да ни сътрудничи, защото го познавам от дълги години. Да се говори за пастора като за… — всички пресилено се засмяхме: тъкмо в този момент той се качваше на килима с ръце, пълни с еклезиастични съчинения.