Пол Андерсън - Мародерът

— Мисля, че вътре няма никого — прозвуча от радиоприемника глух глас. — Навярно разглеждат града.

— Вероятно — съгласи се Мърдок. — Странно е, че са оставили кораба.

— Може би е капан?

— Кой знае… Не е обичайно за корди, но трябва да сме нащрек.

Тревелян би предпочел „Кампесино“ да кацне по-далеч и оръдията му да не заплашват „Джинджи“. Затова реши да ускори събитията — излезе от входа, вдигна бластера и натисна спусъка. Над града проехтя ехото на изстрела. Замириса на озон.

— Гледайте! Там долу! Ей, чуваш ли ни?

Да, чуваше ги, но не смяташе да го съобщи на Мърдок и компанията му. По този начин получи известно предимство, а в битката с металното чудовище, надвиснало над града, можеше да има полза от всяка дреболия. Тревелян се запъти към центъра, към просторния площад, който беше забелязал още при кацането.

А след кратко съвещание екипажът на звездолета реши да действа. Люкът се отвори и оттам изпълзя двуместна лодка. Явно не беше въоръжена с ракети. Тя вероятно имаше задача само да обикаля около „Джинджи“ и да вдигне тревога, ако забележи нещо подозрително. На мястото на Мърдок и Тревелян би постъпил така. А „Кампесино“ изрева и се скри зад високите сгради. Почти веднага земята се разтресе, проехтя продължителен грохот: звездолетът кацна на повърхността на планетата.

Тревелян ускори крачка. Кракът му случайно закачи един череп. Със сухо тракане той се изтърколи до бордюра. „Извинявайте — помисли си Тревелян. — Вие някога сте ходили по тази улица, любували сте се на облените със слънце фасади, дишали сте, мислели сте. А наоколо ви е кипял градът, пълен с приятели, любов, музика, развлечения… Дали сте се смеели? Може би и аз скоро ще се присъединя към вас“ — въздъхна той.

Излезе на покрития с плочи правоъгълен площад. Трева проникваше през цепнатините и се мъчеше да ги отмести, но четиристотингодишните дъждове не бяха успели да изравнят вдлъбнатините, утъпкани от много поколения. Ниски сгради заобикаляха площада. В три от тях бяха запазени останки от разноцветни стъклени прозорци. Пред единия от тях бяха проснати няколко скелета. По средата на площада се извисяваше „Кампесино“.

Половин дузина хора и чуждопланетяни го чакаха с оръжие в ръце. Май не им беше до шега. Мърдок и Фаустина стояха до тях. Черните им комбинезони бяха обшити със сребро.

— Майк! — провикна се Мърдок и се разсмя, отметнал глава назад. — Така си и знаех.

— Кой друг е с теб? — попита Фаустина.

Тревелян вдигна рамене.

— А с вас кой е? — върна въпроса той.

— Видяхме бричката ти — продължи Мърдок. — Сметнахме, че ще откажеш да се качиш при нас, защото те е страх да не те заключим, затова аз излязох да те пресрещна. — Той посочи блестящия звездолет. — Всички оръдия са готови за стрелба.

Тревелян успя да се усмихне.

— Нима нещо ви заплашва, Хуан? — меко попита той.

Мърдок примига.

— Но… ти нали ме преследваш още от Земята?

— Ни най-малко — възрази Тревелян. — Космосът е отворен за всички. Координационната служба провежда разследвания там, където е възможно, но на агентите й е забранено да използват сила, с изключение на крайните случаи. Вие го знаете не по-зле от мен.

Хората на Мърдок пристъпваха от крак на крак, тихо разговаряха помежду си, очите им играеха. Тревелян усещаше, че са разтревожени.

— Например — добави той — вие нарушихте закона, като не съобщихте, че сте открили планетата…

— Ние току-що я открихме! — извика Фаустина. По бялата кожа на лицето й избиха червени петна, юмруците й се свиха. Известно време Тревелян я гледаше втренчено и мислеше със състрадание: „Тя се страхува, че ще отнема триумфа й, нейния шанс да загребе пълни шепи пари и завинаги да се изтръгне от примката на мизерията.“ Но тутакси в главата му сякаш звънна звънче: „Пази се! У агресивната човешка личност страхът поражда жестокост.“

— Моля, оставете ме да довърша. Нито мен, нито Службата ни интересуват толкова дребни правонарушения. Те се случват по стотина пъти годишно и обикновено не означават нищо. Необходимостта е принудила Службата да се придържа към древния принцип, според който законът не бива да се похабява заради дреболии.

Фаустина отстъпи крачка назад, ноздрите й гневно потреперваха, но тя явно беше объркана. Лицето на Мърдок дори не трепна.

— Продължавай — подкани го той.

— Вие извършихте по-сериозно престъпление, като унищожихте материали, представляващи научна ценност — говореше дружелюбно Тревелян, придружавайки думите си с лека усмивка. — Имам предвид града на острова. Но на планетата има несметни биологични и археологически съкровища, така че сме готови да си затворим очите и за това ваше прегрешение, характеризирайки го като извинителен ентусиазъм на дилетанти. Оказахте неоценима услуга на цивилизацията, откривайки за нея тази планета. За ваше сведение, агент от моя ранг има право да дава амнистия за несъществени правонарушения. Ако искате, още днес ще оформя необходимите документи и ще напиша докладна записка за награждаването ви с медала „Полярна звезда“.