Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

Дълго време управниците на Запада използуват плашилото на комунизма (СССР) за „затягане на гайките“ както у дома си, така и в Третия свят. През 1990 американският конгрес „най-после признава открито, че съперникът е Третият свят“ [29]. „След почти пълното изчезване на заплахата от Изток планирането в НАТО е ориентирано все повече към потенциалните заплахи от Юга“ (Третия свят — б.а.). „Южният вал заменя Централния фронт и бързо се превръща в новата фронтова линия на НАТО“ [27]. Това е открито признаване на агресивната същност на пакта и на Западна Европа и САЩ, тъй като в момента никой не ги застрашава. Всъщност, НАТО е американската военна и политическа полиция в Европа, за да не се създаде европейска сигурност извън контрола на САЩ.

Тъй като „показването на мускули“ пред неравностойни противници като Куба, Либия или Сирия не оправдава непрекъснатото превъоръжаване и скъпите програми за „Звездни войни“, бе измислен нов враг — международния тероризъм , включително държавния (виж [1, 28, 29, 33]). Всъщност, най-големи терористи са САЩ и „васалите“ им. Обаче „нашите терористи“ са обявени за „борци за свобода“, а „техните“ борци за свобода — за терористи. Борбата с тероризма (включително с наркотиците) дава богати възможности за намеса във вътрешните работи на непослушните държави.

В края на 70-те години американският президент Джеймс Картер изведнъж се загрижи за правата на човека извън САЩ и формулира своя доктрина. През целия следвоенен период Западът селективно се е грижил за правата на човека на „поробените народи в Източна Европа и СССР“, в Китай или Куба, а в по-ново време за правата на мюсюлманите в Босна, на албанците в Сърбия и Македония, на турците и циганите в България… Обаче никога не се е загрижил за правата на латиноамериканците, смазвани от правителствата си и избивани от ескадроните на смъртта или за правата на кюрдите в Турция. Стигна се до издигане на тезата, че човешките права стоят по-високо от националния суверенитет. С което международното право рухва. Това е причина днес да се говори за „империализъм на правата на човека“ [27].

Рухването на реалния социализъм в СССР и Източна Европа дава „глътка въздух“ на капитализма и оттук на западната цивилизация — откриват се възможности за временна експанзия, докато бъдат колонизирани новите територии. След като богатствата им бъдат „опоскани“, а „ненужното“ (за Запада) унищожено и населението хвърлено в първобитна мизерия, упадъкът ще продължи с главоломна скорост до гибелта на „системата“.

„Може да се увеличи броят на полицаите и на суперспециалистите в борбата с «гангстерите» и «тероризма» и с всички, които не приемат правилата на тази «игра», но такъв свят няма да бъде свят на стоковото производство, на «свободната пазарна игра», на финансовия и индустриалния капитал, на «свободно продаващата си работна сила», а още по-малко на… демокрацията“ (Г. Константинов) [11]. А това значи, че няма да бъде и на западната цивилизация.

Ж. Елюл [31 ] и М. Фери [25] предлагат рязко намаляване на работното време (до 2 часа дневно). Което би решило проблема с безработицата и би поставило техническия прогрес в служба на цялото човечество, а не само на „елита“. Стремящите се към бързи печалби капиталисти няма да се съгласят. Но дори и тогава необходимостта от експанзия (т.е. агресия) остава. А това вече е невъзможно — земята не е безкрайна. Тъкмо поради това западната цивилизация, отдавна преминала своя апогей, трябва да загине. Какво ще дойде на нейно място? Някоя от съществуващите или съвсем нова? Това е непредсказуемо. Но неминуемо ще има нещо ново.

Ж. М. Гуно [7] и П. Кенон [10] наричат имперска епохата, която ще последва след демокрацията, приемайки, че демокрацията, а не капитализмът характеризира обществената система. „Хората ще имат само частни интереси“ и ще се борят „всеки срещу всеки“ за власт, която ще принадлежи на транснационалните корпорации; те няма да изпитват нужда от свобода, но ще се чувствуват свободни; обществото ще се състои от „взаимнозаменяеми елементи“, хора-конформисти, с процедурен морал и силно корумпирани и винаги манипулирани от политиците и пропагандата; ще има световно правителство и „париите“ от Третия свят ще живеят в непозната досега мизерия. Всичко това в условията на един вечен капитализъм. Това е едно свръхтоталитарно общество, населено с кретени. Деградацията на човека би била толкова драстична, че той не би могъл да се нарича homo sapiens.