Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

През 70-те години Дж. К. Голбрайт предупреждава, че „обществената нищета ще се задълбочава с нарастването на личното потребление“ [2] (поради крайните ресурси на планетата и безкрайните апетити на потребителите). Този проблем бе разискван в предишните глави. Това също води до социални конфликти и революции.

През 1965 Х. Маркузе пише [13]: „Днес опозицията на централното планиране в името на либералната демокрация, която е отхвърлена в действителността, служи като идеологически стожер на репресивни интереси. Целта на автентичното самоопределяне на индивидите зависи от ефективния социален контрол върху производството и разпределението на предметите от първа необходимост“. „Поради начина, по който организираме своята технологична база, съвременното индустриално общество има склонност да стане тоталитарно“. „Границите на тази [съществуваща] рационалност и на зловещата й сила се оказват в прогресиращото заробване на човека от системата на производство…“, „…става ясно, че има нещо погрешно в самата система“, „…общата организация става тоталитарна поради вътрешни основания, отхвърляйки алтернативите“.

Днес склонността на системата „да стане тоталитарна“ е осъществена. Тя е тоталитарна. Защо тъкмо днес?

Всеки човек, станал политик, неволно или нарочно постепенно променя вижданията си за света. От даден момент нататък най-важна цел във вселената става личната му политическа кариера. С такова извратено мислене той престава да бъде човек и деградира в морално отношение (всякакви комбинации са позволени в името на личната кариера). Стреми се към властта като пеперуда към горяща свещ. Станал управник, той започва да унищожава народа си, решавайки всички свои управленчески проблеми (проблеми, колкото щеш!) за сметка на „обикновените хора“. Въобще не се сеща, че ако унищожи всички, няма над кого да властвува. Апетитите му за власт са безгранични и, ако има възможност, управникът ще превърне системата в тоталитарна, оглавявана от него. Някои политици (управници) се примиряват и с по-малко (въпрос на възможности), но „идеалният“ модел е такъв. Отклоненията от модела са толкова малко (Шарл де Гол, Сун Ят Сен…), че не дават облика на съсловието „политици“.

В предишните епохи тази стръв към тоталитарна власт не е могла да бъде удовлетворявана. Това става възможно едва с появата на електронните комуникационни средства — радио, телевизия, спътникови връзки, шпионска система „Ешелон“… Тези средства правят възможен контрола и над най-интимните страни на човешкото битие, а в съчетание с пропагандата (и рекламата, като част от нея), разработена от опитните психолози на public relations и другите мозъчни центрове на богатите, позволяват изключително ефективно манипулиране на хората — усъвършенствувани методи бързо могат да „снемат“ параметрите на всеки човек, група от хора или цялото общество и чрез включване на нужната програма да предизвикат желаната реакция. Днес това е почти „автоматизирана“ рутинна операция. Естествено, хората не знаят, че са превърнати в опитни животни и управляеми роботи — всеки смята, че внушеното му мнение е негово собствено, а предизвиканата реакция е негово собствено решение. Засега не е изнамерена достъпна противоотрова срещу кретенизирането на масите.

Ето защо в днешно време е възможна само тоталитарна обществена система . Поне в условията на капитализма (реалният социализъм е вид държавен капитализъм).

Съвременният усъвършенствуван тоталитаризъм на западните общества е превърнал демокрацията в досаден процедурен ритуал. Единственото реално право на гражданите е да гласуват за някои от кандидатите, които реалната държавна или световна власт на свръхбогатите им е подбрала. Те не само че не участвуват във вземането на управленчески решения, но обикновено не знаят за какво става въпрос — всичко е секретно (обикновено в името на националната сигурност), освен дребните битови клюки и пикантерии, с които е заменена истинската информация. В някои страни (Швейцария, Швеция, Финландия…) има останки от буржоазна демокрация, но те бързо се „изживяват“. Западните общества са тоталитарни общества. И не могат да бъдат други.

Броят на „излишните“ хора ще расте и „елитите“ (богаташите) някакси трябва да се справят с тях. За известно време пропагандата, кретенизираща хората, ще притьпява класовите противоречия между бедни и богати. Когато „излишните“ (безработните) станат преобладаваща част от населението, това няма да бъде възможно. Затова още отсега „излишните“ за бизнеса хора постепенно трябва да бъдат „елиминирани“. Според Барбара Хубард, „1/4 от човешкия род трябва да умре“, а според Сам Кийн, трябва „да се намали населението на света с 90%“ [21], т.е. 10 пъти. Други са на мнение, че населението на света трябва да се намали 5, 10 и дори 600 пъти [19]. Най-популярна е версията за т.н. златен милиард, т.е. населението да се намали 6 пъти. Има разлики в оценките, но не и в решенията.