Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

Днес капитализмът с неговата либерална пазарна икономика е повсеместен и изглежда непоклатим. Световната банка, Международният Валутен фонд и други „международни“ финансови институции, контролирани от САЩ, бдят никоя страна да не се отклонява от „правилния“ път. Когато идеологическата убедителност не достига, помага грубата сила. И въпреки това капитализмът доживява последните си дни. Навярно затова е толкова див и жесток. Тази книга обяснява защо и как трябва да умре капитализмът.

Днес западната цивилизация, обявила себе си за универсална, е тясно обвързана с капитализма. Тъкмо това обуславя нейната предстояща гибел. Как точно умира тя е обяснено в следващите страници.

Още с „избухването“ на демокрацията в България пазарът на книги бе залят със спешно преведени книги, обясняващи каква благодат са капитализмът и западната демокрация. Кой знае защо сред тях трудно се намират трудовете на най-нашумелите идеолози на либералната пазарна икономика, като фридман, Сакс, та дори и Кейнс. В замяна на това щандовете са пълни със заглавия като „Как да забогатеем“, „Как да печелим приятели“ и пр.

Но пак в България бяха издадени и книгите на автори, критично настроени към западната действителност, като Даниел Бел, Кристо-фер Лаш, Патрик Кенон, Самуел Хънтингтон, Алвин Тофлер, Жан-Мари Гуно, Херберт Маркузе, Ноам Чомски, Збигнев Бжезински… Повечето от тях не са противници на капитализма, но това, което съобщават нарочно или без да искат, е достатъчно изобличаващо и е предпоставка за неговата гибел.

Прочетете внимателно тази малка книжка и размислете върху прочетеното през свободното си време.

27 юни 2001

Георги Е. Андреев

Класическата политическа икономия на промишления капитализъм от XIX век е създадена от Карл Маркс [14, 15, 16]. Той обобщава започнатото от Адам Смит, Дейвид Рикардо, Франсоа Кене и други и внася свой принос в тази наука. За да бъдат разбираеми всички следващи глави, се налага тук да бъдат изложени основните понятия и концепции на марксистката политикономия [14]:

„Полезността на един предмет го прави потребителна стойност .“ Разменната стойност е количествено отношение , в което потребителните стойности от един вид се разменят с потребителните стойности от друг вид (например хляб срещу обувки или злато). Обществено необходимо работно време е онова работно време, което е нужно за изработване на някаква потребителна стойност при обществено средна степен на умение и интензивност на труда. Той определя (разменната) стойността на всяка потребителна стойност. Естествено, един изолиран производител, произвеждащ само за собствени нужди, създава само потребителни стойности. Стойността се създава от човешкия труд, но самият труд не е стойност.

Парите са необходима форма за проява на мярката на стойността — работното време. Цената е парично название на опредметения в стоката труд. Стоките (С) циркулират, превръщайки се в пари (П) и след това отново в стоки: С-П-С. Масата на необходимите за циркулацията пари се определя от сбора на цените на стоките и е пропорционална на продължителността на платежните периоди.

При стоковото (капиталистическо) производство действителният цикъл на циркулацията е П-С-П_прим, като П_прим = П + дП, а дП е прираст на стойността, наречен принадена стойност (surplus value). На работника се заплаща само необходимото за преживяване време, което в различните страни (например в Англия и Турция) може да бъде различно. Той изработва надницата си само за част от работното си време (например 4 часа), а през останалото време произвежда принадена стойност (допълнителен неплатен нему продукт). Това е ключовият пункт на всеки капитализъм, създаващ прираста дП. Принадената стойност превръща първоначалната стойност (инвестиция) в капитал .

Средствата на труда (инструменти, машини) и предметът на труда са средства за производство . Частта от капитала, която се превръща в средства за производство, е постоянен капитал . Частта от капитала, която се превръща в работна сила, плюс принадената стойност, е променлив капитал. Отношението между принадената стойност m и променливия капитал е норма (rate) на принадената стойност и тя е показател за степента на експлоатация на работната сила от капитала. Ако V е масата на променливия капитал, k — стойността на работната сила, а — необходимият труд, а а1 — принаденият труд, масата на принадената стойност е М = (m/v)V или М = k(а1/а)n, при n работници. Т.е. М зависи от V. М, получена чрез удължаване на работното време, е абсолютна принадена стойност . М, получена от скъсяване на (необходимото) работно време (поради механизиране на труда), е относителна принадена стойност . Гонитбата за висока принадена стойност създава конкуренция .