Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

Р. Хайлбронер и Л. Туроу [26] описват по следния начин „динамиката“ на капиталистическата пазарна икономика:

Ако заплатите (а с това и потреблението) се увеличат бързо, ще последва инфлационна спирала. Това се преодолява чрез създаване на безработни, за да се намали потреблението. Спестените средства формират нов капитал. При лошо взаимодействие между отраслите (въпреки „невидимата ръка“ на пазара!) намалява търсенето и възниква безработица. Ресурси за преодоляване на тези явления са нови данъци (събирани от цялото население в полза на фирмите) и доброволно спестяване. Ако набраните средства са недостатъчни, ще се появи инфлация. Ако не се изразходват, ще се появи рецесия. Ако пазарът не регулира нещата (къде отива „невидимата ръка“?), ще се намеси държавата.

И още [26]: „Икономическите рецесии се коренят в провала на бизнес-сектора, [неспособен] да поеме спестяванията на икономиката посредством достатъчно инвестиции“. В този случай държавата налага нови данъци на всички и спестените по този начин средства се дават на бизнеса, за да ги инвестира. А държавата прехвърля фондове от едни членове на националната общност (данъкоплатците) към други членове на същата общност (притежателите на държавни облигации). Все едно „дълг в семейството, който съпругът дължи на съпругата“, понеже капиталистът и наемният работник са едно семейство.

Потреблението е главен източник на стагнация [20], но също и на инфлация [26]. „Сигурен лек“ за инфлацията е „да се изпрати икономиката съзнателно в наистина дълбока инфлация“, пък, който може, нека оцелее.

В съвременната макроикономика на капитализма си съперничат две школи — кейнсианската и монетаристката.

Според Кейнс , икономическата (не)стабилност се определя от колебанията на съвкупното търсене на стоки и услуги. При недостатъчно търсене нараства безработицата. В обратния случай възниква инфлация. Ако се управлява търсенето, икономиката ще бъде устойчива.

Според М. Фридман. „политиката на държавата спрямо монополите е арбитрарно ограничаване на индивидите да извършват свободна размяна и същевременно ограничава свободата и увеличава разхищаването на средства“. Преразпределянето на доходите в името на обществената справедливост е „поредният пример за обосноваване на намесата на правителството с цел да поправи мними дефекти на системата на свободна конкуренция…“ [13]. Т.е. монетаристите са за „чист“ либерален капитализъм, laissez faire. „Предлагането на пари трябва да се разширява с неизменен фиксиран процент, съответствуващ на дългосрочните тенденции в растежа на икономиката на страната“ [26]. „Монетаризмът се състои от три главни мерки на икономическа политика: намаляващи надници, орязване на бюджетните дефицити на правителството и висок лихвен процент. Уникална черта е… че те… преразпределят доходите по неегалитарен начин“ (Е. Александер) [32]. Не се поставя за цел да останат живи хора.

Ако се систематизират разликите между кейнсианството (К) и монетаризма (М), ще се получи следната картина [20]:

1. К: Пазарната икономика по своята природа е нестабилна; макрополитиката е в състояние да коригира тези нейни недостатъци.

М: Погрешната парична политика е главният източник за нестабилност. Пазарната икономика притежава самонастройващ се механизъм, който води към стабилизация, когато тя е в равновесие.

2. К: По време на рецесия макрополитиците трябва да планират бюджетен дефицит, а по време на инфлационен подем — бюджетен излишек, за да предизвикат икономическа стабилност и пълна заетост.

М: Макрополитиката не е в състояние перманентно да намалява безработицата и да ускорява икономическия растеж. Усилията растежът да бъде стимулиран предизвикват инфлация.

З. К: фискалната политика е по-резултатна и по-предвидима от монетарната.

М: фискалната политика е относително импотентна поради изтласкващия ефект.

4. К: Целенасочената макрополитика има по-голяма вероятност да води икономиката към стабилизация, отколкото фиксираните правила.

М: Към стабилност водят по-вероятно фиксираните монетарни правила, отколкото целенасочената (дискреционна) макроикономика.

5. К: Влиянието на монетарната политика се пренася върху икономиката индиректно, посредством лихвения процент.

М: Монетарната политика упражнява пряко влияние върху търсенето на стоки и услуги.

6. К: фискалната политика упражнява непосредствено влияние върху икономиката посредством разходните потоци.