Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

В стадиите на обращение капиталът може да бъде паричен или стоков, но винаги промишлен. Само промишленият (по-точно производителният) капитал създава принадена стойност. Печалбата на капиталиста е принадената стойност. Печалбата от търговия, лихва или рента е принадената стойност, произведена от промишления капиталист, споделена (разделена) с търговеца, лихваря (банкера) или рентиера.

Ако целият капитал е K, нормата на печалба е m/K, Ако цената на суровината спадне със сума d, нормата на печалба се повишава: m/(K-d). Затова евтините суровини са много важни [16].

Банковият капитал се състои от пари (злато и банкноти) и ценни книжа. „В действителност тези ценни книжа са само натрупани претенции, юридически титули върху бъдещо производство, чиято парична и капиталова стойност не представлява никакъв капитал…“. „По-голямата част от банкерския капитал е съвсем фиктивен“. Кредитната система се оказва „обикновен призрак“ [16].

Производството на стоки съществува заради самото производство, тъй като то създава принадена стойност, равна на печалбата — цел на съществуването на капитализма. За да запази капитала си, капиталистът трябва непрекъснато да разширява производството (m = дП да нараства). „Оттук произтича постоянният стремеж към експанзия, без която капитализмът би загинал“ [16].

Печалбата е по-висока, ако съществува „резервна армия от безработни“ — наличието им понижава работната заплата.

Движението на заемния капитал, при колебанието на лихвения процент, протича в посока, обратна на движението на промишления капитал. При прекратяване на кредита настъпва криза, чиято действителна причина е разширяването на операциите „отвъд пределите на обществената потребност“. Голяма част от операциите са фалшиви и спекулативни. Обезценяването на ценните книжа не засяга действителния капитал. „Натрупването на паричния капитал може да бъде постигнато без всякакво действително натрупване, с помощта на технически средства…“. „Докато общественият характер на пазара се проявява като парична форма на съществуване на стоките, т.е. като нещо, съществуващо вън от действителното производство…, паричните кризи са неизбежни“. Кредитната система предлага монопол на частни лица върху обществените средства за производство [16].

На базата на тези вътрешни противоречия на капитализма Маркс предвижда гибелта му чрез революция на пролетариата (наемните работници)… в края на XIX век. Причина за революцията трябва да бъде прогресивното обедняване на пролетариата. Прогнозите не се сбъдват, поне по отношение на сроковете.

Тук не е изложена цялата теория на Маркс, а само онези аспекти, които са нужни за настоящото изследване. Читателят може да намери пълното излагане на теорията в оригиналните трудове на Маркс, а съкратено в [1].

„Взривът на производството е нещо повече от историческа случайност; по-скоро той е вкоренен във вътрешно присъщите характеристики на капитализма. Икономиката, насочена към пазарен обмен, осигурява оптимални условия за дълготрайна и постоянно разширяваща се мощ, основана на модерна технология“ (П. Бергер) [3]. Огромната производителна мощ на капитализма е неоспорим факт и е в пълно съгласие с теорията на Маркс.

„Трудът, земята и капиталът… се наричат фактори на производството. Преди капитализма не съществуват фактори на производството “ [3]. Тук апологетиката преминава в глупост. Капитализмът не се нуждае от такава защита.

Но да се насочим към „идеалното“. Всеки човек е егоист. Той иска ползи само за себе си и евентуално за своите близки. Конкурирайки се с всички останали хора, човек постига или не постига желаното. Чрез конкуренцията на свободния пазар се раздава повсеместна справедливост. Способните и силните успяват, неспособните и слабите загиват. Също като дивите животни в джунглата. Невидимата ръка на пазара регулира качеството и количеството на търсените от обществото стоки, без някой да издава заповеди. Това осигурява ред в обществото, въпреки стихийните кризи на пазара.

Когато банките понижават лихвения процент, за предприемачите е рентабилно да направят нови инвестиции, а за гражданите — да спестяват. Ако „прекалят“, лихвеният процент се повишава и инвестициите намаляват. Настъпва стагнация, но тя е временна.

За да се увеличават продажбите (т.е. печалбите), трябва да нараства производителността на труда и това е от полза за всички: цените спадат, заплатите се вдигат. Така от конкуриращи се и преследващи печалба хора се създава организирано материално осигуряване посредством саморегулиращия се пазарен механизъм (Р. Хайлбронер, Л. Туроу) [26]. Според американския президент Джон Тайлер (1841–1845), „едно алчно общество може да формира управление, способно да го защити от алчността на неговите членове“, като „завербува интересите на порока… в полза на добродетелта“; „принципите на дадено общество могат да са добродетелни, макар съставляващите го индивиди да са порочни“. Т.е. общество от дяволи може да бъде ангелско. Ако общественият ред е правилен.